ЧОВЕКЪТ ОТ КСЕРОКСА

От всичко на тоя свят най обичам да ходя по фирмени коктейли! Да се опознавам с колегите, да изграждаме отношения помежду си, да си казваме наздраве и да изпиваме до дъно чашите, а после гръмко да поръчваме по още една бутилка за сметка на шефовете ни.

Единственият проблем е, че съм безработен. Тоест, нямам нито шефове, нито колеги. За сметка на това обаче имам много свободно време, в което правя задълбочени проучвания и откривам коя фирма къде провежда своя празничен коктейл, след което отивам и незабелязано се присламчвам към него. Разбира се, за целта избирам предимно по-големи корпорации с повечко служители, за да мога безпрепятствено да се прокрадвам из тълпата, да отпивам от бълбукащото шампанско и да клатя одобрително глава над ордьоврите.

– Браво! – обичам да казвам на висок глас аз. – Тази година хапките с гъши пастет са безобразно вкусни! Миналата година, доколкото си спомням, бяха сложили орехи! Варвари! Кой комбинира орехи с пастет? Явно са си научили урока, а това заслужава адмирации, наздраве!

И ако някой случайно се усъмни и ме попита:

– Извинявай, ти от кой отдел беше?

– От ксерокса – отговарям. – По заместване…

И внимавам да не говоря с пълна уста, за да не лепя трохи по реверите на събеседниците.

А когато похапна добре, преди да си тръгна, обичам официално да взимам думата – не че имам какво да кажа, а за да се направя на интересен. Всеки в днешно време иска това – да е интересен.

– Моля за внимание… – обявих веднъж на един доста стилен коктейл на „Кола-Кола“. – Скъпи колеги, уважаеми мениджъри, нека с благодарност към фирмата да отбележа, че аз винаги пия кока-кола, когато няма налично пепси! Наздраве!

След което излязох с танцова стъпка от залата, докато смутът във фирмените редици ставаше толкова гъст, че човек можеше да го изпие като горещ шоколад.

Друг път успях да се внедря на коктейла на някакво адвокатско дружество.

– Мили на сърцето ми приятели – издърпах микрофона от певеца, който беше поканен специално за случая, – вероятно ще ме наречете сантиментален, може би дори прочувствен, но не смятате ли, че истинските престъпници не са по затворите, а са тук сред нас тази вечер?

След което вдигнах чашата си с уиски към шефовете на дружеството, които седяха на масата пред мен, застинали с вилици до устите си:

– Пия за вас, дърти мошеници такива!

– От кой отдел беше ти? – попитаха ме малко по-късно двама яки мъже, докато ме изхвърляха навън.

– От ксерокса, по заместване – с гордост отговорих, опитвайки да допия уискито си. Не успях – те най-нахално ми издърпаха чашата от ръката и ме дариха с ритник.

Но какво тук е някакъв ритник пред удоволствието да си център на внимание!

Изненадата дойде в една топла мартенска вечер – зимата като че ли правеше две театрални крачки назад, за да пусне пред себе си нетърпеливата пролет.

Бях на поредния фирмен коктейл, този път на мащабен автомобилен производител. Пообиколих залата, обясних на този-онзи някои неща за спирачките и защо е хубаво да се ползват по-често в синхрон с чистачките, хапнах няколко плодови тарталети, пийнах пет-шест коктейла от онези с чадърчета и точно се насочвах към микрофона да взема думата, когато…

– Дами и господа, мили мои колеги, моля за вашето внимание!

Женският глас, който прозвуча, ми се стори повече от симпатичен, с кадифен, плътен тембър и елегантен нюанс на тотално нахалство. Налапах още една тарталета и се огледах.

Микрофонът бе в ръката на млада дама, доста привлекателна, направо красива.

– Не мога да остана равнодушна – продължи тя – към сластните оферти за интимност от страна на директора на нашата компания! Повече не мога да мълча, затова днес пред всички вас аз категорично отговарям с „Да“ на неговото предложение да отида да живея у тях заедно със съпругата му и двата им пинчера.

След това дамата остави микрофона, поклони се и с кръшна походка си тръгна, докато всички озадачено гледаха директора, който от изненада току-що бе глътнал маслинките от мартинито си заедно с клечката.

– От кой отдел е тази, някой познава ли я? – питаха се един друг хората около мен.

– Сигурно е от ксерокса – обясних им аз. – И тя е по заместване.

После глътнах на екс остатъка от питието си и се затичах след нея.

Деян КОПЧЕВ