100 години от рождението на Валери Петров

Валери Петров
(1920 – 2014)

РЕПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ „ХАШ”

Кои книги напоследък
радват се на просто редък,
изумителен напредък?
Тези книги, тези книги
със убийства и интриги
дето, ха де, затвори ги,
докато на „Плана“ – 5
нашият майор напет,
стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които
водят към едно корито,
ужким старо и разбито,
но което, щом по цинка
той го тръкне със пуцинка,
ще открие начертан
план на мотопед „Балкан“,
който вража нам държава
жаждува да притежава…
Да, тез книги в страшна треска
дирят се и гълтат днеска:
книгите със шпионаж,
книгите със саботаж –
Отче наш,
тираж
нам даж
за тоз бранш
насущний наш!
А понеже всеки знае,
че наистина така е,
нека бъде този наш
поетичен репортаж
вместо във стила банален,
в стил шпионско-криминален,
взет от библиотека „Лъч“.
– O. K.! Тенк`ю вери мъч!

 ГЛАВА ПЪРВА

– Тук нещо се крие!
Всичко гаче ли ясно не ми е! –
си помисли другарят Попов,
поддиректор на нашия нов
комбинат за мазутови печки. –
Тези гайки са май че мънечки
и не знам как ще бъдат монтирани.
От кого ли са те проектирани? –

Тъй си казва значи той
и сред планове безброй
вижда на един, че има
разлика от 5 сантима.

– Тука действа вража шайка!
Вашта майка, нашта гайка
изменили сте нарочно
с болта да не пасва точно! –

Тъй извиква в гняв суров
поддиректорът Попов

и в подкрепа на това,
неизрекъл тез слова,
зърва, видима едва,
буквата латинска Хаш,
със която някой враж
специалист по саботаж
не веднъж, не даже дваж,
а дор триж със подла мисъл
плана грешен бил подписал.
– „Хаш-Хаш-Хаш“! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ВТОРА

– Вината е в тора.
Такъв добив при толкоз фосфат!
Но ще видим кой кум и кой сват! –

Така Спас, агронома, си каза
и отвесната бръчка проряза
още младото Спасово чело…

А в тоз миг надалече от село,
във завода полиетиленов
инженерите Колев и Ненов
наблюдаваха с трепет и страх
как пред тях
етиленът на прах,
наместо да втаса
в прозрачна пластмаса,
държи се в процеса съвсем непонятно,
ултрагаменски и суперфорсфатно!…
И тръгват по гарите
Спас и другарите
и ето накрая
откриват оная
бележка, съставена по всички правила,
но с грешка, която била, значи, направила
в завода за шушляци тор да довтаса,
а на блока със рапица – пластическа маса.
Грешка? Може. Но защо?
Не е толкоз просто то!
Налице е, явно, враж
твърде подъл саботаж!
Ако беше грешка баш,
би ли етиленът наш,
както и фосфатът ваш,
носил знака „Троен Хаш“,
който не веднъж, не дваж,
а навред три пъти баш
този спец по саботаж,
драснал е, за да докаже,
че с такъв голям кураж е,
та надсмива ни се даже!
– „Хаш-Хаш-Хаш“! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

 ГЛАВА ТРЕТА

…И ги пращат.
И за труд се те захващат,
но за жалост
и уви,
все нахалост
им върви:
Сред дошлите
от чужбина
са съмнителни двамина,
но тоз има алиби,
онзи пък едва ли би…

А във същото време
саботьорът не дреме:
Тук заводът за обуща
някакви кошмари пуща.

Там изписва института
срещу западна валута
уред, обявен за брак
във века на Гей-Люсак.

Тука бива произведен
филм пореден –
ама бледен,
ама беден,
филма неден,
всичко от чужбина има,
даже има и да взима.

Там измисля се батерийка
за откриване Америйка.

Тук талант е съкратен
и заместен със кретен.

Там споменатата „Плана“
бива трижди разкопана,
тъй че в кал остава скрито
мотопедното корито.

Тук и там из края наш
някой върши саботаж
и под всеки саботаж
слага своя „Троен Хаш“…

Сред шишета,
край кьошета
на ухо мълвата шета,
а мълва когато шета,
в миг я хващат аташета:

– Кой е този „Троен Хаш“?
– Наш не е! – Не е и наш!
– Е, че чий ще е тогаж!
Уж не скръстваме ръце,
а пък на, едно лице,
явно действащо за НАТО,
ни остава непознато.
Я да се порови всеки
в тайните си картотеки! –

И вълна вълната гони
към различни пентагони
и различни пентагони
свиват рамене с пагони:
– Наш не е! Не е наш!
Имахме един на стаж
по аркутинския плаж,
но забърка се в миш-маш,
след което
в МВР-то
пази горния етаж.
– Е, тогава кой е той,
тази предан нам герой,
спъващ сам по почин свой
болшевишкия им строй?…

(Краят в следващия брой.)

             ***

– Не, не става тая
с края.
Искам кой е да узная! –
Тъй ще каже някой патил
от романите читател.
А въпросната разгадка
много проста е и кратка:

Работата е, че Хаша
бил от азбуката наша
и четял се значи не
като „Хаш“, а като „Не“,
като наше „Н“ трикратно,
казващо съвсем понятно,
че наред със всички вражи
опити за саботажи
има друг вид саботаж,
не по чужди инструктаж,
ами местен забутаж,
недознаш и замоташ,
чийто автор си е баш
Н-якой Н-екадърник Н-аш!

Ето, ето
кой бил, дето
зашифрован бил под Н-то:
Н-якой Н-екадърник Н-аш,
мой съсед и твой адаш,
скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш,
който хем ни мъчи с дваж
по-невидим саботаж,
хем се пъчи, че е наш,
и то наш със дълъг стаж,
страшно наш като блиндаж
и на всичко наше страж!

…Със което и завършва
този тайнствен репортаж.

_______________________________
* Първа публикация – в. “Стършел”, бр. 1427/15 юни 1973 г.