ВЪЗРАСТТА НЕ Е ПОРОК

Сергей Трайков на 2 х 35

СРЕДНОЩНИЯТ ВОДОПРОВОДЧИК

Облегнат на възглавница, Стефан Найденов седеше в леглото и гледаше телевизия. Жена му Елица, облечена в нощница, влезе в спалнята, разтривайки остатъци от крем по намръщеното си лице.

– Водопроводчикът така и не благоволи да дойде! – изпухтя ядосано тя. – От тази авария в банята не мога да си взема един душ като хората!

Страхотна гръмотевица заглуши думите є и ушите й писнаха.

Танцуващи светкавици раздиплиха небето и в стаята нахлу зловещо синьо и ослепително бяло, превръщайки я в декор от дискотека.

– Ох, ще оглушея! – простена Елица и дръпна завесите, за да затъмни спалнята. – Няма да мигна цяла нощ заради тези гръмотевици!

– Спокойно, скъпа, чух прогнозата сутринта и купих тапи за уши. – Стефан дръпна чекмеджето на нощното шкафче и извади два комплекта. – С тях ще спим като бебета. – Заобиколи леглото и постави единия чифт на жена си. – Готова си… Гледай ми устните – потупа ги той с пръст. – Чуваш ли нещо?

– Нищо не чувам – каза тя невярващо. – Сякаш съм на дъното на морето!

– Браво! – Нова гръмотевица едва не разцепи къщата на две, но Стефан затапи и своите уши. – Вече и аз не чувам. Сега нека гърми колкото си ще! – Той спря телевизора, угаси лампата и двамата с жена му се мушнаха под завивките, напълно изолирани от грохота на бурята. И от целия свят.

*****

Навън беше мрачна и студена нощ, с режещ вятър и по улиците не се виждаше жива душа. Плющеше пороен дъжд, катранено черното небе бе  захлупено от тъмни облаци, пронизвани от неонови мълнии. Бурята вилнееше, блъскаше, чупеше, разтърсваше земята, въздуха, цялата природа и сееше опустошение. Дърветата се огъваха под напора на стихията и стенеха с протяжно скърцане, а обрулените им листа се вихреха в бясна въртележка по пустия път.

Той се оживи от фаровете на една разнебитена кола, която спря пред масивната желязна порта на двуетажна къща, опасана от двуметрова тухлена ограда. На портата имаше дискретно осветена табела: № 182, сем. Найденови. На каменната колона до нея бе монтиран звънец, микрофон – такъв, чрез който поръчваш храна, без да излизаш от колата, а до него се виждаше окото на малка камера.

От колата слезе мъж, облечен в черно яке с качулка върху главата и бял надпис на гърба ВиК. Извади пластмасово сандъче с работни инструменти и блъскан от бурята, прибяга до портата. Напукани кръвоносни съдове кръстосваха лицето му, което доби болнавия цвят на восъчна свещ от жълтеникавата светлина на лампата.

Цял океан от изпит алкохол беше изпъстрил носа му с безброй морави жилки. Мъжът остави сандъчето в краката си, протегна ръка и натисна бутона на звънеца. Единственото, което последва, бе мощна гръмотевица. Мъжът отново натисна звънеца, този път продължително, но без никакъв успех като ответ. Това го накара да викне към микрофона:

– Ало, аз съм водопроводчикът! – Дрезгавият му глас можеше да се съревновава с оглушителните гръмотевици. – Е, верно, окъснях, но случва се, човещинка е. Забавих се, защото таман ми издиктуваха по телефона вашия адрес за спешна поръчка и ми се спука тръба в кухнята. Аз, разбира се, мога да си отстраня теча, но ми е забранено  – от Закона за конфликт на интереси.

Той поклати глава в знак на мълчаливо недоумение и пак натисна звънеца.

– Според тоя закон, за да се избегне конфликта на интереси, водопроводчик няма право сам да си върши водопроводни услуги; бръснар няма право сам да се бръсне; ездач няма право сам да се язди; бегач няма право сам да се надбягва; полицай няма право сам да се арестува; психиатър няма право сам да се хипнотизира; патолог няма право сам да си прави аутопсия; гробар няма право сам да се погребе… Абе, свиреп закон! А съм си отстранил теча, а са ме осъдили!

В гласа му прозвучаха гняв и огорчение. И така яростно заби пръст в звънеца, сякаш изпитваше огромна неприязън към него.

– Затова се обадих на шефа – да изпрати някой колега, понеже имам водопроводен проблем, но нямам право да го отстраня сам. „Не става – каза обаче той, – законът забранява на водопроводчик от една фирма да извърши ремонт на водопроводчик от същата фирма.” Ясно, тогава ще звънна за помощ на Ве-и-Като от друг район. „Не става – рече шефа, – законът забранява на водопроводчик от една фирма да извърши ремонт на водопроводчик от друга фирма.” Ами… тогава ще извикам частник, реших аз. „Не става – каза шефът, – законът забранява на какъвто и да е водопроводчик да прави ремонт на какъвто и да е водопроводчик.” Кой тогава да ми оправи спуканата тръба, побеснях аз, някой гинеколог ли? „Затрудни ме – призна шефът, – ще питам юриста.” И докато кажа, че това е майтап, той остави слушалката и викна на секретарката да докара юриста.

Водопроводчикът ритна вратата, без да спира звъненето.

– „Ало – обади се юриста, – проверих, но гинеколог няма право да ти спре теча в кухнята. Гинеколозите работят с фалопиеви тръби, с маточни тръби и поради тази причина ако ремонтират тръби на водопроводчик, автоматично влизат в обхвата на Закона за конфликт на интереси.”

Внимателно цитираните думи прозвучаха като чужди в устата на водопроводчика.

– В тоя момент разбрах, че човек с нищо не трябва са си прави майтап. Поне пред тъпанари като шефа и юриста.

Обезумелият вятър завихри дъждовния поток, лисна в лицето му цяла кофа с вода и той спря, за да си поеме дъх.

– И какво, попитах аз, сега цял живот в наводнена кухня ли ще готвя? „Така са изковали закона – измъкна се юриста. – Но той може да се заобиколи.” Как, ревнах аз водата вече ми е до кръста! „Викни пенсиониран водопроводчик – прошепна юриста, – това няма да впечатли никой данъчен, защото пенсионерите у нас са забравени от цялото ни законодателство.”

– Как обаче да намеря пенсиониран водопроводчик, като всички са по строежите на Турция или Испания? Започнах да обикалям и едва открих един, охрана в депутатски блок, но като чу че съм колега, склони да ми помогне. А щом свърши ремонта, хукнах насам. Защото имате спе-шна по-ръ-чка! – Изкрещя отчетливо.

И заблъска с юмрук вратата с очи, вперени в микрофона.

– Отворете, де, та сега едва минава полунощ! Как така денем викате водопроводчик, а нощем лягате да спите? Щом искате аз денонощно да бъда на ваше разположение, трябва и вие да бъдете денонощно на мое разположение! Да не мислите, че и на мен не ми се спи? – Пак натисна звънеца. – Идиоти с идиоти, само ме разкарват по тъмното! Как да му отстраня теча, като в два през нощта е откъртил? – Ритна злостно вратата. – Няма ли да се събудите най-после, бе?

Водопроводчикът вдигна пръст от звънеца, млъкна за миг и се ослуша. Чуваше се само грохотът на бурята. И свистенето на бесният вятър, който кършеше клоните на дърветата.

– Няма да се събудят – очите му зашариха по околните къщи, пръснати в полите на планината, които сякаш танцуваха в ритъма на постоянно осветяващите ги мълнии. – Хъркат като за последно! – Силата на погледа му можеше да изкара въздуха на човек. – Всичко живо спи! А после се пита: „Защо са големи цените и сметките, а са малки заплатите и пенсиите?” „Защо не можем да се оправим?” Или: „Защо сме зле?” Ами как няма да сте зле, като цял живот спите, бе? Кога ще се събудите най-после? – Блъсна вратата. – Ще се събудят на мук! – На себе си: – Но защо ли стоя тук, мокър да кости? Защо си късам нервите със срамни закони и безсрамни законотворци? Що не ви зарежа и не ида в Америка? – Ритна вратата. – Чух по телевизията, че за разлика от тук Ню Йорк е град, който никога не спи. Значи – там двайсе и четири часа имат нужда от водопроводчик. Денонощен бизнес! Затова – тръгвам направо за Ню Йорк! А вие после викайте водопроводчик, ама нанай! Аз вече ще отпушвам някоя тоалетна в Манхатън. Щото там ценят специалистите. И няма нощем да вися като просяк пред вратите. Понеже хората там са будни. Там не спят. А вие спете, нещастници! – Изплю се презрително към камерата. – Спете и сънувайте, че сте будни! Будни, но само насън!

Последно натискане на звънеца, последен юмрук по вратата и последен ритник. Водопроводчикът грабна сандъчето с инструментите, качи се в колата и даде газ през локвите. Обърна му внимание единствено продължаващата буря, чиито светкавици услужливо започнаха да осветяват пътя му към запушените тоалетни на Ню Йорк.

Сергей ТРАЙКОВ