ТОЯГА, СЛЪНЦЕ И ЩАСТЛИВ КРАЙ

Наложиха извънредно положение, въведоха ограничителни мерки и аз като законопослушен гражданин се зачудих как да спазвам изискването за 2 метра дистанция при пряко общуване.

Стоенето вкъщи е ясно – стоиш вкъщи и точка, няма как да сбъркаш. Дезинфекцията и тя ясна – мажеш със спирт навсякъде, включително и себе си докъдето достигаш. Носенето на маска – същият случай. Обаче с дистанцията не е така, казано е 2 метра, значи 2 метра и понеже в закона няма такова нещо като „на око“, длъжни сме да мерим.

Веднага купих рулетка, двуметрови нямаше, взех триметрова, но така даже е по-добре в случай, че променят параметрите на ограничението. Обаче проблем – рулетката изисква двама при меренето. Как да помоля човека, с когото планирам да общувам, да хване единия край на рулетката, нали така е възможно да му предам зараза, ако, недай си боже, съм вирусоносител! Вързах за края на рулетката 4-килограмова гира, прашасваща в стаята на детето, и измерването проработи, но на петото хвърляне, като счупих огледалото вкъщи, а съседите отдолу тропаха по тавана и крещяха да спра с безобразието, осъзнах, че не е редно да замерям хората с гира, особено когато искам да осъществя комуникация с тях.

Мислих, мислих и се сетих, че ските ми са точно два метра дълги. Излязох с тях на улицата, метнах ги на рамо, разбира се, сега няма сняг из града и тръгнах по работа. Добре, обаче проблем – веднага ме спряха полицаи:

– А така, къде сме тръгнали с тези ски?! На Витоша, нали! А там е забранено да се ходи!

Обясних им, че със ските ще меря дистанцията при общуване, дори понечих да им покажа как, обаче те хич и не ме слушаха, налитаха да ме глобят:

– Хайде сега, щял да мери! Кой мери със ски?!

Примолих им се, разбрани излязоха, отървах се този път без глоба.

Оставих ските, взех пръта, с който есенно време брулим ореха в двора на кооперацията, премерих с рулетката и отрязах парче два метра. Благодат! Никакъв проблем да ходиш по улицата с двуметров прът. Обаче и този вариант се оказа бъгав! Наложи ми се да попитам минувач къде е улица „Хайдушка гора“, но като го приближих и насочих пръта към него да фиксирам разстоянието, той подскочи, пребледня и хукна да бяга. Подгоних го:

– Чакай бе, човек, да те питам нещо!

Три преки го преследвах, но нали той без прът, а аз търча с прът – изплъзна ми се. Не, прътът категорично не е решение!

Тогава на помощ дойде царицата на науките! Най-сетне да приложа в живота тази пуста математика, по-точно геометрия, която зубрих толкова години в училище! Е, не се мина и без физиката, тъй че решението бе интердисциплинарно – с помощта на Питагоровата теорема изчислих, че ако слънцето грее под ъгъл 43 градуса, сянката ми ще е точно два метра дълга. Знае ли човек тази константа, оттам нататък е фасулска работа да вземе астрономическия годишник и да провери на съответната дата в колко часа лъчите на слънцето падат под необходимия ъгъл. В този ден това бе 8 часа и 47 минути.

Спрях един минувач, представих му се и го помолих:

– Бъдете така любезен, изчакайте половин час да стане 8 и 47, за да ви питам нещо!

Той замаха с ръце, бързал за работа.

– Моля ви се, хора сме, влезте ми в положението!…

Човекът се трогна, но наистина не можеше да изчака. Оказа се, че е балетист, с две деца и 8 хиляди лева потребителски кредит, по три представления дневно играел, отделно преподавал на малчугани в две читалища, а нощем танцувал по барове, изпълни ми на тротоара набързо част от композицията, уверявам ви, истинско изкуство без капка пошлост.

Въпреки този проблем все пак въпросът ми се уреди. Ами че слънцето пада два пъти на ден под нужния градус! Уговорихме се с човека да се срещнем на същото място следобед в 15 и 13 часа, той се оказа свестен, дойде, застана точно на края на сянката ми и ме упъти. Ако и вие искате да научите къде е улица „Хайдушка гора“, с радост ще ви обясня, само спазвайте два метра дистанция.

 Весел Цанков