ОТКРИВАМЕ ТОПЛАТА ВОДА

създадена е на основата на студената

Преди четири-пет години десетина писатели се срещнахме с тогавашния председател на БАН академик Стефан Воденичаров в кабинета му. Когато се разположихме около заседателната маса, домакинът ни предложи по едно турско кафе – било невероятно, специалитет на БАН, само тук можем да опитаме такова. Секретарката донесе кафето, сръбнахме и го похвалихме. Ама моя милост, нали съм си от „Стършел”, не се сдържах да се пошегувам: „Вашето кафе е второто световно научно откритие на БАН след метода „Леене с противоналягане”, патентован от академик Ангел Балевски преди половин век. Сигурно сте го постигнали с хиляди опити, доста кафе се е изпило тук, докато откриете формулата.”

Акад. Воденичаров се усмихна на шегата, но май не му стана приятно – темата за световния научен принос на БАН е доста деликатна.

Сега учените от нашата Академия направиха ново велико откритие: македонският език бил български! Или един от диалектите на българския! Това се твърди в книгата „За официалния език на Република Северна Македония”, скорошно издание на БАН.

Можем да ръкопляскаме:  откриха Америка, топлата вода и велосипеда!

Навремето, когато Венко Марковски е съчинявал своята поръчкова „Граматика на македонския език” , сатирикът Трифон Кунев го е подиграл в „Ситните поезии на един дребен поет”, ярък фейлетон от  „камилската” поредица… Само че  „ситният” поет Венко Марковски, любимец на двама партийни Тюдори (Павлов – също академик, и Живков – повече от академик), по-късно стана виден  поет с многотиражни издания. И макар да не владееше литературния български, сигурно  за приноса му към македонската граматика, Марковски бе ръкоположен за академик на БАН – с персонална вила и кола, а Трифон Кунев бе пребит, лежа по затвори и угасна в нищета.

Исторически македонският език е съчинение на Коминтерна, но това съчинение за седемдесет и пет години се е развило, станало е език, на който днес говорят и пишат нашите съседи. И когато говорят, вече трудно ги разбираме – и те нас. Мъчно четем и писаното им слово. На този език в Скопие превеждат българска литература, а у нас излизат книги от македонски автори, преведени от преводач, македонските филми са със субтитри, превеждат се и изявленията на скопските политици в нашите медии.

Може много да ни се иска този език да е български, ама не е.

В книгата на БАН, иначе научно издание, се предлага за езика на съседите да се въведе понятието „северномакедонски български език”.

„Благодарим за предложението, но няма нужда!”, биха казали на нашите учени  не само скопските професори и политици, ами и обикновените хора. И ще продължат да си говорят, както си искат, а не както им казват от БАН. И  ще наричат езика си както си искат, защото са независима държава. Да напомняме ли, че тази независимост България призна първа след разпада на бивша Югославия.

Като казах „бивша Югославия“, та се сетих – след нейното разпадане се разпадна и сърбо-хърватският език – на сръбски и хърватски. Професори в Загреб започнаха да измислят думи, различни от сръбските. Сърбите наричат доматите  „парадайзи“ (райски), хърватите – „райчиня“ (пак райски, ама по-иначе). Стига се до абсурди: в  хърватски магазин казах: „Едан хлеб!“, на което продавачката отвърна: „ Нема хлеб!“. Показах  самун на рафта. „Ово не е хлеб, ово е крух!“ – поправи ме продавачката. Абсурдите продължават, освен двата езика, сръбски и хърватски, вече имало и босненски…

Малко е известно, че  държавицата Люксембург също има свой език – люксембургски.  Радиото и телевизията им са на този език, децата го учат в училище и ако някой кандидатства за гражданин на Великото херцогство, трябва да положи изпит по люксембургски. Има даже писатели с книги на този език, който иначе звучи странно – като някаква смес от немски и френски.

Но никой политик или професор в Германия или Франция не се заяжда: „Абе, люксбуржоа, тоя език не е ваш, а наш – това вашето е само диалект на нашето!“

Ето пример за цивилизовани   отношения – политически и езикови. Неслучайно селото Шенген се намира в Люксембург, точно там е подписан договорът за отпадане на границите между европейските страни.

Днес у нас и на Балканите си имаме доста проблеми, за да се хабим в един  – на какъв език говорят в Скопие и как го наричат. И докога ще е този спор, заради който зацикли междуправителствената комисия – спор в стил „яйцето или кокошката“: Гоце Делчев – македонец или българин?

От такива спорове полза имат само ония, които  искат не Европа  да дойде  на Балканите, а Евразия.

М.Вешим