КАСТА ДИВА

Издокарана в новия си спортен екип, закупен онлайн с намаление, Мелъди слизаше с пружинираща стъпка по стълбището на кооперацията си. Студентката по оперно пеене с най-мелодичното име, както я наричаше вокалният й педагог, бързаше да поднови сутрешното си бягане в парка. Слава богу, ограничението за спортуване поради епидемията от коронавирус беше в миналото. Девойката стигна най-долната площадка и съзря сигналнозелен надпис върху вратата на сервизното помещение, където чистачката на входа леля Капка държеше парцалите и препаратите си.

„Каста Дива“ – гласеше посланието.

О, сигурно ученикът от последния етаж бе оставил това съобщение за Мелъди. Всеки път, като се разминеха, той залепваше поглед върху нея. Колко мило, помисли си тя и отвори входната врата с лакът. Зад ъгъла на кооперацията се размина с университетския преподавател по италиански проф. Граматиков, който прибираше чихуа-хуата си от разходка.

Щом влезе във входа, ученият погледна за втори път през този ден двете думи и съжали, че не са изписани в оригинал. Ами да, кой освен жената, която се грижи за чистотата на входа, заслужава да бъде наречена „непорочна богиня”. Как не се бе сетил пръв за това.

Десет минути по-късно покрай надписа мина брокерът на недвижими имоти Иванов, от последния етаж. Зелените думи моментално събудиха професионалния му интерес и той ги разгледа най-задълбочено. Дали някой нов жилищен комплекс от затворен тип не се рекламира по този нестандартен и евтин начин? „Каста Дива“ – трябва да провери това име, все пак карантината няма да продължи вечно.

Когато офталмологът д-р Петров, чийто кабинет бе затворен от няколко седмици, мина покрай  надписа „Каста Дива“, той със задоволство си помисли, че в неговия вход живее и друг почитател на творчеството на Белини.

Следващият живущ, който спря пред написаното във входа, беше Косара от втория етаж. Тя беше служителка в туристическа фирма – настояща ли, бивша ли, не се знаеше, но засега в принудителен отпуск. Надписът я сепна. В първия момент є се привидя като Каза Дива и Косара помисли, че някой конкурент предлага къща за гости под носа й. После разбра грешката си, но й хрумна, че може би това е екзотична дестинация, която ще им възроди бизнеса.

Мелъди се прибра изморена от джогинга, но един поглед към искрящото признание й вдъхна нови сили. Може би един ден самата тя ще излезе на сцената в ролята на Норма? Пусна си освежителен душ, а с него и самата  „Каста Дива“ –  с усилен докрай звук.

„О, Боже!“ изпъшка художникът Радослав, събуден от силната музика у съседката.

Докато отваряше очи, той си припомняше какво бе сторил снощи. Първо от издателството го бяха уведомили, че спират отпечатването на детската книжка с негови илюстрации. Моментът не бил подходящ. Готовата му изложба беше  отложена за неопределено време. Повече от месец нямаше никакви доходи, но пък наемът, сметките и осигуровките неуморно чукаха на вратата. Негов приятел от Англия му каза, че получава безвъзмездна помощ заради намалелите си доходи, а у нас предлагаха на самоосигуряващите се банкови кредити…. Безпаричието и безизходицата го бяха ядосали и  снощи в яда си Радослав беше написал във входа със зелен спрей обвинителното „Каста“ – по адрес на управниците.

Не, те не са обикновена политическа каста, те са диви и прости  за висока култура…Затова добави и „Дива“…

Ами ако го издирят по почерка? Трябваше да слезе да заличи надписа.

Докато се обличаше, долу на входа леля Капка, чистачката, се чудеше на посланието: „Капка? Дива? Това аз ли съм? Това ли заслужих? Срам нямате в този вход, иначе за интелигентни претендирате!“

Ирена Георгиева