ГОЛЯМ ПОКЛОН ПРЕД ГОЛЯМ БРАТ

Какво търсеше Бойко Борисов в Москва?
Едни казват газ, други – мирния атом.
А той си търсел Големия брат.
Сведе чело за прошка пред Бащицата Путин и смотолеви, че Големия брат винаги прощава.
А пък Батюшка Путин го сряза кисело, че Големия винаги плаща…
Тук нашият премиер, ако не беше раболепен, а малко по-курназ, можеше да му възрази – при това с аргументи от близкото минало. В онова минало, на Живковото време и Брежневото безвремие, ни разказваха легендата, че СССР ни храни – дава ни безплатно нефт и газ, допотопни заводи и оръжие.
Така беше, само дето не беше безплатно.
Плащахме с каквото можем – с домати и краставици, с пилета и яйца, с вино и грозде, с консерви и компоти.
И какво излезе?
През 1990, когато се тегли чертата, се оказа, че от този стокооборот през годините бившият СССР дължи на България около милиард долара. От сметките се оказа, че не Големия брат
е хранел Малкия, ами обратното.
Но Големия не си призна дълга. По-точно призна го, но тръгна да го намалява. В годините дългът от милиард се стопи наполовина, после се сведе сто и нещо милиона долара, а накрая руснаците нищо не платиха.
Тоест Големия брат никога не плаща на Малкия.
А пък ние си плащаме – както платихме за реакторите (старо поколение самовари) на гьола „Белене”, които наши поцелуйковци бързали да поръчат.
Както плащаме най-високи цени на газа, идващ от Русия, защото други наши поцелуйковци така са договорили.
Колко ли още ще има да платим, ако поклоните и наколенките на Борисов в Кремъл ни докарат нов газопровод или нова АЕЦ?
M.