РАДОЙ И ДИМОВСКИ

Георги МИШЕВ.
Из „Мир на кумирите ни“, изд. къща „Хермес“, 2020 г.

…Пристига Радой с непознат военен, полковник според чертите и звездите на пагона. Дачо Маринов от Военната академия.

– Хоноруван преподавател – уточнява полковникът. Радой носи пресния брой на „Народна култура“.

–  Уникално интервю на Бешков!… От печатницата взех броеве… вземете и четете!… Каква артистична лекота и дар слово!.. С право Емилиян казва „Добре че Илия рисува, ако пишеше, щеше да ни съсипе“…

–  Цяла нощ не съм спал – казва полковникът. – Бешков е демо-психолог, достигнал е най-дълбоките пластове на демоса. Сатирата, казва, е опашката на кравата, която гони мухите. Драстично, изключително като обобщение: опашката е на конфузно място, но е продължение на гръбначния мозък; сатирата е мисловна дейност; мисленето е вдъхнало живот на материята…

–  Дачо Маринов е натурфилософ. Вгледайте се… Кога друг път ще видите натурфилософ? Най-добрият ми приятел! – казва Радой и донася две белостенни чаши с боза. – Марксист натурфилософ!

–  Марксизмът преодоля натурфилософията, Радой! Човекът е детерминиран зоонполитикон?..

Политикон с капаци… Кон, политкон… звучи като политкомисар… Кон на балкон… с микрофон… биберон… камертон…

Вътрешен камертон излъчва рими в една тоналност, размества ги, търси смисъл и подредба. Изглежда, така се раждат Радоевите епиграми, афоризми, остроумия…

„Наблюдавайте го – казва за Радой Борето Димовски. – Запомняйте, записвайте. Радой е роман, плаче за описване. Той е многолик, не е зевзекът Дон Базилио, имитаторът. Радой е оригиналът…“

***

***

–  Има прогрес, но само технически – казва БД. – Нещо друго да виждаш на хоризонта?

–  Виждам запорожеца, който ни докара. Съмнителен и технически…

–  Все пак ни хвърли, трябва да сме благодарни. И не си чакал десет години като за москвич.

Машина е, не се среща в природата, предмет на вицове и анекдоти, но е мобилен за моето подвижно (мобилно) положение. Намираме се под Витоша, при вилата на БД. Има дума вилите да се наричат вече „дачи“, за отпор на западното влияние, но домакинът предпочита задокеанското „ранчо“. Ранчото му е парцел от триста квадрата и едноетажна сграда с алпийски покрив, който не задържа сняг. Бичметата под стряхата – нерендосани, прозорците минати с безир, мазилката постен хоросан с оскъден цимент. Оскъдица е преследвала и първия стопанин, накрая се оттеглил и продал имота на БД.

–  Силно казано имот, както виждаш. Сиромашка радост, за софиянци нулево поколение… Бягай от трамваи и коли, от хазяи и домоначалници, слагай машинката – какво повече?… Мен вестникът ме държи осем часа… Плюс четири деца, за които тук няма място за четири креватчета. Това ме прави продавач, ти купувач ли си?

Борис Димовски, карикатурист на „Стършел“.

Бях гимназист, когато срещнах името му във вестника. По това време, обхванат от незнаен порив, рисувах карикатури и пращах до редакцията на „Добруджа“ 2. От Асеновград пращаше БД. Само че неговите излизаха, а моите стенеха в коша. (Имаше рубрика „Стенания от коша“) Душата на Салиери в мен стенеше от успеха на асеновградския Моцарт.

Ранчото е в полите на Витоша, „над коляното на минижупа“, казва домакинът, за да избегне клишето. Един ден тук ще бъде Бояна, баровски квартал, със запазени параметри на новобогаташи, номенклатурци и мутри: с мутробарок от бетон, електролитна медна ламарина (на покривите), с триметрови огради, камери и картечни амбразури (за отблъскване на противникови набези). Само Божие око ще наднича отвисоко и дронове на фиска, докато забранят дроновете, а окото уморено приклопи клепач.

Холчето е за маса и два стола: домакинът разгръща типов проект: предлагат ти и архитектурните служби, четири варианта, ограничена площ шейсет квадрата, етажите – по избор. По вилните зони вече се появиха постройки, наречени „трансформатори“.

– Гледай, пишман проектантът забил врата под стълбището, а изнесъл дрешника. С корекция дефектът може да стане ефект… А с три реда тухли таванчето е мансарда. Дом с мезонином…

БД е извадил от джобовете на куртката си шишенце туш и къса перодръжка (не се разделя с тях) и със замаха, с който рисува карикатурите, нанася поправки на проекта.

– Не оставаше време за префасониране… Ако си навит, получаваш картбланш и действай!

Той е продавачът, аз съм купувач, само че при реалсоциализма присъства трета страна – софийското жителство. Моето жителство отсъства.

Блясъкът в погледа на Борето угасва:

– Не знаех… Извинявай.

Всъщност аз трябва да се извиня. Милион уши проглуших с моето жителство, как съм пропуснал карикатуриста?

– Писнало ти е, разбирам… Но ти предстои дълга одисея… Късмет извадих навремето, че още нямаше тая наредба…

– В големите градове я няма, само в Москва…

– С укази и наредби лесно се управлява. Как се оправя Ню Йорк? Истанбул, който е две Българии?… Кого да питаш? И да питаш, отговор няма. Живеем в райска тишина. Мила родино, ти си земен рай…

Борис Димовски, карикатуристът на България.