ХИБРИДИ НА МЯГКИЙ ЗНАК

За 24 май, Деня на българската писменост и култура, пред вратите на Руския културно-информационен център бяха изложени някакви табла, които да показват „пътя на славянската писменост”. Там светите братя Кирил и Методий са обявени за първите разпространители на грамотността и просветата по руските земи, създатели на църковнославянския език.

И никъде по таблата не се споменава за българи, български земи или старобългарски език и писмност. Не са споменати и учениците на Кирил и Методий. От т. нар. изложба излиза,че Светите братя лично са ходили при тогавашните племена от североизтока и са ги просвещавали.

В доста от нашите медии се явиха възражения на изложеното.

Когато отидох да разгледам таблата, там имаше само един човек – говорещ с руски акцент, на „мягкий знак” и „э-оборотное”.

– Не панимаю, защо шум такой! – рече ми. – Всьо здесь написано…

– Защото никъде не се споменава България – казах му. – никъде не се казва за двете азбуки – глаголица и кирилица, и за разликата между тях.

Човекът само вдигна рамене. За двете азбуки и той не беше чувал.

Вечерта в новините видях,че това бил самият директор на Руския културен център.

Ясно по какви заслуги са го сложили на поста.

Такива хибридни „открития” в областта на културата руските „учени” и политици правят не за първи път – преди две години пак около 24 май президентът им Путин каза, че азбуката е дошла от македонските земи.

А във времената на СССР в средноазиатските съветски републики бе известно,че азбуката е написана от Ленин.

Но тогава в бившия СССР имаше един учен, академик Дмитрий Лихачов. Макар и лежал по сталинските лагери, той не се уплаши да защити друг академик – Сахаров, когато го изключват

от руската академия на науките. В научните си трудове Лихачов пишеше истината: че писмеността по руските земи е дошла от България, от старобългарски свещени книги, разпространени от български монаси сред дивите славянски племена по ония краища.

Академик Лихачов наричаше България „Държава на духа“. За разлика от другата държава –

Страната на съветите, където имаше повече танкове, отколкото дух.

Но днес академик Лихачов и приносът му в културата са забравени в неговата родина. Не съвпадат с имперските амбиции.

За съжаление, той е забравен и у нас.

Все пак в София има негов паметник – някъде в Обеля. Там и булевард носи неговото име.

Дали в празничния 24 май някой българин се сети да сложи едно цвете в памет на Академика – той заслужава такова признание. За разлика от неговите сънародници, опънали фейк-изложбата пред Руския културен център.

М. ВЕШИМ