В ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА

– Здравейте! Страшно се радваме, че най-после зоопаркът е отворен за посещение. Но защо се забавихте толкова много? Да не би нещо с прилепите ви?

– Здравейте! Какво говорите! Ние нямаме прилепи, откакто назначихме двама китайски работници. Проблемът беше с маските. Знаете, че не достигаха и трябваше да се задоволят потребностите първо на хората, а след това на животните.

– Нима искате да кажете, че и те ще бъдат с маски? Сериозно?

– Напълно сериозно. Вирусът се предава по въздушно-капков път и някое животно следователно може да бъде заразено от посетителите. Ако някой наш служител се разболее, то друг ще го смени и толкоз. Хора – бол, особено сега. Но ако това сполети дадено животно? Знаете ли колко струва един лъв? А жирафите?

– Маймуните поне са по-евтини, нали?

– От маймуни не можем да се оплачем. Но и за тях трябва да се грижим. Колко пъти от щаба предупреждават да пазим възрастните си роднини – нашите баби и дядовци. А в този смисъл маймуните са нашите пра-прародители – нали от тях сме произлезли! Значи трябва и тях да пазим. Няма как.

– Не е ли трудно да ги накарате да се маскират?

– Само в началото имахме малко проблеми, но те, нали имитират всичко, като ни гледаха как ходим с маски, веднага си ги сложиха, за да ни подражават. По-старите спазват правилата за социална дистанция от два метра и при пощенето дори. За горилите с тези дълги ръце това е лесно, но с шимпанзетата ситуацията е по-сложна. Затова за тях обмисляме облекчение – да са на метър и половина.

– Това е хубаво, но все пак имате и други животни. Те как понасят маските?

– Постепенно вървим напред. Следващата ни цел бяха мечките. Докарахме от Румъния един влашки мечкадар, който за две седмици ги дресира. Започна с най-лесните упражнения, с които всеки любител-дресьор ром е започвал навремето. Тръгна от „Покажи, сега, Невенке, как млада булка стои диван чапраз пред свекървата“ и животното почва да се покланя, докато не получи бучка захар. После мина на „Покажи, Невенке, как пада Роналдо за дузпа“ и то се пльосва по корем и се гърчи, докато лапне захарта. И така плавно премина на „Покажи, Невенке, какво ни заръчва генерал Мутафчийски да правим?“ и мечката си слага маската. Сама. И свали ли я, няма захар. Свикнаха.

– Наистина забележително. Всичко ли е вече наред?

– За съжаление, не. Слонариумът ще остане затворен до второ нареждане. Това е истинско предизвикателство – да сложим маска на слона. Вървят дискусии дали целият хобот да се покрие или и ушите да вкараме вътре. В интензивни преговори сме с фабриката за макарони в Асеновград, която се преквалифицира заради пандемията и започна да произвежда маски. И ще се обърнем към премиера с молба пак да ги посети и инструктира по този проект. А защо не и да изнасяме в ЕС и Китай. Мислим си, че оправим ли и слона, най-сетне ще си отдъхнем.

Ще си отдъхнете друг път! Като обявят края на пандемията, ще ви питам тогава как ще убедите животните да си махнат маските.

Иван САРИЕВ