МУЗИКА НА КИЛОГРАМ

Лютиерство по Шуменски

Нашенецът в трудни времена винаги е намирал спасение както в благите питиета, така и в музиката.

Било лето 1849-то в тогавашна Шумла, днешен Шумен, будни младежи, събрани от унгарския емигрант Михай Шафран, засвирили в първия градски оркестър. Цигулки изписвал от Вена през Русчук даскал Добри Войников, ама като дойдат в магазина, бай Моше ги турял на кантара и ги продавал на килограм, както пироните и солта – такъв бил султанския ферман.

Паметна е историята с направата на първия контрабас. В един майски ден на същата година маджаринът емигрант Шандор Вереш подбрал „преводчика“ Юрдан Балтаджиев, те пък взели за кураж и калабалък поп Ставри от долната черква и за 16 гроша се спазарили с бакалина за три чамови сандъка от газени тенекии. Стоварили ги в двора на Вичо бъчваря и Даньо „преводчика“ с голям зор му изяснил, че от дъските ще трябва да измастори едно „коджа кемане“ – ще рече голяма цигулка. Тя пък трябва да мяза по форма и големина на копанята на Вичо, дето бърка трици за голямата си свиня. За още по-голяма прегледност на това чудо Даньо разперил ръце във въздуха и взел да описва Балдър Рада, дето всички й знаят кръста и задницата.

За да се спази шуменският обичай, под пъстрата сянка на асмата майстор Вичо изкарал една студена кана памидово вино. Там импровизираната комисия с много шум и препирни провела „кастинг“ за свирач на кемането. На третата кана станало ясно, че няма по-сгоден свирач от бръснарчето Тодор Куцаров – Дингил Тотю, дълъг близо три аршина.

Струните на контрабаса били същинска иновация в световното лютиерство. Изсъхналите черва от коча на хаджи Анастас най подхождали за тая височайша цел. За три гроша ги взели осолени и ги курдисали на тарабите на поп Ставри да съхнат. След близо две недели по Еньовден това невиждано в империята кемане се наредило в „оркестрината“.

И ето, виждам на едно пожълтяло кадро, дето се пази в Шуменския архив, Дингил Тотю с килнат фес как дърпа червата на коча и сякаш иска да ни каже : „Видите ли, с български мерак и инат и маджарска фантазия какво сторихме!“

По записките на поп Ставри
и спомените на Шандор Вереш разказа

Румяна МИНЧЕВА