Поетична дееволюция

Седя си аз у дома почти по дебеляновски: „Душа, душа, осъждана на честа карантина…“. И внезапно получавам прозрение за хода на еволюцията на българската поезия през последното столетие. В началото имаме естествен подбор и тогава са създадени едни от върховете на лириката ни. Но…един злощастен септемврийски ден поетичният процес е прекъснат. Следва ужасна му-у-у-тация, която след „дему-у-у-крацията“ се задълбочава неимоверно.

Анри Русо.
Муза, вдъхновяваща поета.

С цел да бъда разбран, ще си послужа с просто математическо действие – деление. Припомнете си урока за положителните и отрицателните числа. Схемата е следната: делимото е класически стих, делителят е соц мутант, а частното е чалгастишие. Ето ви няколко примера:

Дебелянов:
„Да се завърнеш в бащината къща, /когато вечерта смирено гасне/ и тихи пазви тиха нощ разгръща…“ делим на
Лиляна Стефанова:  „Че България гледа към нас, /тя от нас, комунистите, чака/ нова стъпка/ и нова атака…“ и получаваме
Криско: „Идва да ме цунка много секси шунка…“

Лилиев: „Кръгозори надвесени /и сплътени тъми. / Ръми, /есен е.“ делим на
Хр. Радевски: „Тя и дъжд, и слънце блика,/ Тя е като пролетта –/ Тази партия велика!/ БКП се казва тя!“ и резултатът е
Пепа:Що не си свалиш фланелката моряшка,/ а аз ще ти покажа мойта синя прашка.“

Багряна: „И искам щедро, волно да отдавам това,/ що в мен гори, трепти и пее…“ делим на
Нино Николов: „И нека светлият единен комунизъм/ Да ни говори с ботевски глас,/ че в бъдещето с подвизи се влиза./ И с хора, Тодор Живков, като Вас!“ и се наслаждаваме на
Луна:Тук-Там, Тук-Там – искаш да ти дам…/ Тук-Там, Тук-Там – много ме е срам…/ Тук-Там, Тук-Там – дали да ти дам…“

И така, до нови прозрения!

 

ЧИЧИН