ДЕФЕКТЪТ ДАДЕ ЕФЕКТ

Потрябваха ми за едно нещо 499 лева и 99 стотинки и понеже лимитът на картата ми е 400 лева, наложи се да ида в банката.

– Бих искал да изтегля 500 лева – казах и подадох личната си карта на момичето зад плексигласовата преграда.

Тя я взе и започна да я върти в ръцете си.

– Проблем ли има? – попитах.

Девойката потвърди:

– Не мога да разбера вие ли сте на личната карта или не сте вие.

– Как да не съм аз?! Нали ме виждате, аз съм!

– Виждам ви, обаче заради маската не мога да разгледам лицето ви.

– Ами тогава да си махна маската? – предложих логично.

– Как ще си махате маската?! В затворени помещения само с маски, има си правила!

– И сега какво правим?

Тя дълбоко се замисли, аз също и секунди по-късно ми хрумна, че трябва да объркам системата, да разчупя шаблона, така да се каже.

– Искам да внеса 10 лева! – казах и плеснах на гишето съответната банкнота.

Девойката я взе, провери дали е истинска и ми поиска още два и петдесет.

– Откъде накъде?! – ахнах.

– Понеже не знаем ваша ли е сметка или не е ваша, ще действам по протокола за внасяне на пари в чужда сметка, според който се дължи такса за операцията в размер…

– Абе, вие подигравате ли ми се?! – кипнах.

– По-спокойно, ако обичате! – сряза ме тя.

С крайчеца на окото забелязах, че бодигардът – мъж в завидната възраст на пенсиониран полицай, застана нащрек. Казах възможно най-спокойно:

– Нали аз ви дадох личната карта, значи е моя! Съответно и сметката е моя!

– Вие ми дадохте лична карта, която може да сте намерили на улицата. Или да сте откраднали например.

– Глупости! Каква е тази банка?! Върнете ми десетте лева, не ви искам услугите!

– Как ще ви ги върна?! Може да не са ваши!

– Как да не са мои?! Нали аз ви ги подадох?!

– Може да сте ми ги подали вие, а може да е бил друг човек, който, докато аз съм била насочила вниманието си към детектора за фалшиви банкноти, да си е тръгнал и вие да сте застанали на неговото място! Как да ви различа двамата, като сте с маски?!

– Е сега ще я махна тая маска да ме различиш! – изкрещях.

– Не пипай маската! – изпищя момичето.

Бодигардът цъфна зад гърба ми и за да ме респектира, задиша във врата ми. Излъчих огромно презрение с гърба си, а на девойката казах:

– Добре, ето и таксата, действай!

Тя нацупено извърши своето и хладно ми пожела приятен ден, след което се загледа в тавана.

– Какъв приятен ден, дай си ми личната карта!

– Как ще ви я дам, господине?! Чужда карта!

– Ама нали аз ви я дадох?!…

– Хайде да не започваме отначало! Има си протокол за действие с карти без ясен собственик! Търсете си я в полицията след три дни!

– Ясно ли е или да викам колегите за допълнителни обяснения! – изръмжа бодигардът иззад гърба ми.

Без да им обръщам повече внимание си тръгнах. В крайна сметка така маскиран няма да е голям проблем да „обруля“ на улицата, по-точно в някоя глуха уличка в потайна доба 499 лева и 99 стотинки за онова нещо. Като ще съм с маска, поне да има полза!

Сега чакам бързото производство в ареста на районното. Най-вероятно ще се отърва с условна присъда за хулиганство, поне така каза един мъж, представящ се за моя адвокат, но дали наистина е той ще разбера, едва когато отпадне изискването за носене на маски в затворени помещения.

Весел Цанков