ЖИРАФЪТ НЕ Е СЛОН

Козма Прутков казваше: ”Ако на клетката на жирафа пише „Слон”, не вярвай на очите си!”.

Ако на четириетажен бетонен хотел, издигнат на плажа, пише „подпорна стена”, не вярвай на очите си!


Два са слона ред по редом пасли…

Но строителният контрол вярва, че това е „укрепително съоръжение”. Вярва даже министърката на строежите – блондинка. Колко му е да убедиш една блондинка-калинка, изпълзяла на министерска длъжност, че когато гледа един строеж, вижда не бъдеща сграда, а стена. Нищо че „стената” има асансьорни шахти и стълбища, както и пространства-кутийки, които лесно ще се превърнат в хотелски стаи.

Строежът в защитената местност „Алепу” не е просто бетонно нахалство. Това е  висок връх на корупцията – качиш ли се на него, ще видиш цялото ни съсипано море.

Станаха ясни някои подробности около обекта – един от собствениците на фирмата-инвеститор бил и масон, и от ДС. Две в едно – нищо изненадващо, българските „зидари”, майстори на мистрията и отвеса, са бивши милиционери. И „зидат” хотели в защитени територии. Свидетели твърдят, че през 2005 в общинския съвет на Созопол давали „под масата” по 5 хиляди евро на общинар, за да подкрепи врътките с този терен. Пак нищо изненадващо. По това време, времето на тройната коалиция, в Созопол, в южния край на Градския плаж,  бе издигнат огромен бетонен мастодонт, който и до днес стърчи недовършен.

Обществеността не знае точно кой му е инвеститорът (говори се за някакви руснаци – вече фалирали или не между живите), но се знае архитектът на грозната грамада. Името му е Станишев, Георги. И е близък роднина, по-точно брат, на друг Станишев, Сергей, случайно или не, тогава на премиерския пост.

Така е у нас. А как е в Гърция? Възрастен грък на остров Тасос ми се оплака, че от петнайсет години не може да си извади разрешение за строеж на две едноетажни бунгала на своя земя, наследство от дедите му. Толкова строги били гръцките строителни правила. Трябва да му подскажа този „наш“ вариант – да си извади разрешение не за бунгала, а за „укрепителни съоръжения“ срещу свлачища.

Как се мери корупцията в едно общество? Нали сделките стават „на тъмно“, „под масата“ или на „четири очи“. Как тогава има класации, европейски и световни, в които България е все начело, а пък скандинавските държави са все в дъното?

Отчитало се усещането за корупция в обществото.

Какво усещаме, ние, българите, когато гледаме как никне многоетажна сграда в защитен природен резерват? А когато научаваме, че пиарката на премиера Борисов, някаква интелектуално незабележима и доскоро неизвестна дама, придобила за кратко време апартамент в София и вила в Бистрица, два имота за  милион и половина? Със заплата на държавна служителка… Средствата, кудкудяка имотната ярка-пиарка, били й снесени от дарения и кредити.

Видиш ли в данъчната декларация на държавни служители, че купуват имоти с „дарения“ и „кредити“, не вярвай на очите си!

М. Вешим