ПРАВО ВИ КАЗВАМ

ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕФОРМАЦИЯ

Пролет е, току-що се е затоплило времето и по обед народът е плъзнал по главната улица – майки с деца и колички, старци се припичат по пейките. С колегата Ангелов – дългогодишен прокурор, бавно се придвижваме към съда. Неочаквано той прекъсва разговора ни и възмутен сочи с ръка към множеството:

– Виждате ли колега, колко престъпници са на свобода?! А мястото им е в затвора – гъмжи от серийни убийци, изнасилвачи, крадци, рецидивисти и рафинирани измамници! Ама няма, няма доказателства… Няма кой да ги събере, че да ги вкарам всички в затвора!

МОЖЕШЕ И ОТ ПЛЕВЕН

По време на соца се подвизавах и като юрисконсулт. Понеже навсякъде ни юркаха, често ни казваха „юрушконсулти“. Явявам се по дело в арбитража във Варна с опонент от „Търговия на едро“-Плевен. Противникът ми е едрогабаритен гласовит колега. Арбитър е Неделчо Беронов – изключително ерудиран с тънко чувство за хумор. След години стана и председател на Конституционния съд.

Като дойде ред до пледоариите, вероятно за по-голяма убедителност и поради липса на други аргументи опонентът ми крясна с пълен глас и поддържаше същата тоналност до края. След заседанието със страхопочитание подаваме на арбитъра командировъчните за подпис. Неочаквано той не взе представеното му от колегата командировъчно с думите:  „Няма да го заверя, не е имало нужда да се лашкате по влака до тук. Така, както силно викахте в заседанието, можех да ви чуя и от Плевен!“

СБЪРКАЛ ТАКТИКАТА

Съдия съм по едно „пикантно“ дело – опит за изнасилване в село Кюлевча. Пострадалата е ниска трътлеста лелка, вдовица на около 60 години, сочна, все още хващаща окото селянка. Приканвам я да даде показания, а тя само това и чака:

– То беше лятоска, два деня преди Богородица, подир пладне. Подривам аз в дама на кравата и чувам комшията Жечо, чумата да го тръшне, ми вика от двора. Докато се усетя, намъкнал се в дама и очите му шарят като на разгонен котарак. Уж щял голямата ми вила да иска. Докато се обърна, и ма катурна в яслата, пък то тясно не мога и да стана. Гледам мискинина разкопчава си копчалъка, пък с другата ръка взе да ми смъква гащите. Разбрах накъде отива работата и като викнах, като кряснах – събрах цялата махла! За този срам, дето ми докара, искам да ми наплати 500 лева. Таман да купя на дъщерите по един гардероп от широките с три вратички. Ама голям амсалак излезе тоз Жечо, абе, кат имаш мерак, одумай се малко, поискай си кат хората. И да беше станало нещо, кой щеше да разбере. Пък той – в яслата ша ма фърля! А сега плащай два гардеропа!

Румяна Минчева