ТАЗИ МРЪСНА ДУМА

СВОБОДА

Хубаво е да се пият хапчета против забравяне!

Помагали и срещу студени крака.

В една далечна година (2011), в една много близка, да не говорим, че е нашата, държава, опитаха да мушнат в Наказателния кодекс членче, което предвиждаше до четири години затвор за журналисти. Тогавашният издател Мартин Захариев го нарече „жалък опит да се удари четвъртата власт”. Издателят Петьо Блъсков направо го определи като „фашистки”.

И членчето биде оттеглено.

С какво започнахме? Вярно – с хапчето против студени крака.

Минаха почти десет години и меракът да се натикат неприятните журналисти в място с безплатно централно отопление се оказа по-устойчив и по-зарђзен от новоизмислените вируси.

Да глътнем едно хапче и си припомним как защитникът на четвъртата власт, г-н М. Захариев, забравил какво е говорил преди няколко години, на световната среща на българските медии нарече журналистите, попълнили анкетата на „Репортери без граници” (ония, дето ни класират на 111-о място по свобода на словото), родоотстъпници и заяви, че заслужавали да бъдат вкарани в затвора. По кой член – не стана ясно, но желание като има – и член ще се намери!

В интерес на истината, г-н М. Захариев, който не си пие хапчетата, го рече вече не в качеството си на издател, а на член на Обществения съвет на БНТ.

Като споменахме за родоотстъпници, то ние си имаме цели партии срещу тях – и ВМРО взе, че написа специална поправка в медийния закон, предвиждаща не четири, но поне три години затвор за разпространяване на фалшиви новини. Депутатът Александър Сиди си рече, че те си знаели, че поправката няма да се приеме, но пък се очаквало да минат предварителните разговори с коалиционните партньори, които също били имали подобни идеи…

Да го преведем на български – сега да опипаме почвата, пък наесен – ще повторим упражнението! Може пък тогава, в навечерието на изборите, депутатското воинство да е по-кръвожадно настроено!

За какво говорехме? А, вярно, за хапчетата и студените крака…

Мечтите белезници да защракат по лапичките на непослушните се поотложиха, но се яви нова идея, доста по-авангардна.

След като знаменитата подпорна стена с асансьор се оказа абсолютно законна, макар и според злите езици уговорена навремето само срещу пет бона на глас, вестникът на г-н П. Блъсков (и той вече забравил за фашистките закони) настоя зелените мисирки (предполага се – журналисти), раздухали аферата, да заплатели  разноските на държавните експерти, загубили времето си да докажат законността на четириетажния дувар. Модерно, хуманно, икономично – хем за държавните учреждения файда, хем данъкоплатецът няма да се охарчва да плаща квартирата на опандизените журналисти, хем из медиите ще настъпят мир и тишина, несмущавани от неправилни мнения и твърдения!

Хубаво е човек да си пие хапчетата редовно.

Помагали и срещу студени крака, казват. А какво по-хубаво от това – на човек краката да са му топлички, коремчето – пълничко, главицата – изпразнена от неправилни идеи и – недай Боже – мисли!

Пък тая мръсна дума – свобода – ще споменаваме, само когато трябва да благодарим на правителството за нея.

Румен Белчев