СЪНЯТ НА ПРЕМИЕРА

– Господа, влязохме в новия парламент, честито! – каза Цецо. –  Оказахме се добра коалиция. Предлагам утре при откриването на парламента моят приятел Веселин Маринов да изпее една песен. Климатиците  в залата са чудесни, няма да се изпоти…

– Не! – отсече Слави. – Моите кукувци ще се качат на трибуната, а аз ще изпея : „Едно ферари с цвят червен, това му трябва на човека.“ За мен ще бъде чест!

– Без цвят червен – тръсна бретон Мая. – Червеният цвят е мой. Момичета от моя кюстендилски край ще влязат с кошнички, пълни с алени череши. По една кошница на всеки нов депутат.

– Не съм съгласен! – отново възрази Слави.

– Господа, господа – намеси се Цецо. – Да не започва нашата коалиция със скандал още в началото…

На това място лентата на премиерския сън се скъса и  Борисов се събуди. Тялото на футболната деветка, опаковано в копринена китайска пижама – не знаеш кой кога какво снима, – плуваше в пот. Той стана, отиде при отворените чекмеджета, в което имаше хапчета за кръвно, за главоболие, за язва, снимки с автографите на Роналдо и Меси. Изпи две хапчета и отиде до прозореца.

В небето кротко трепкаха зелени звезди. Жужеше малък невидим дрон.

Премиерът се върна в леглото и преди да заспи кротко като агънце, процеди:

– Егати негодниците! Влизат и в сънищата ми.

Валери   Какачев