ПОЗИТАНСКО ЦАРСТВО-21

АХ, ЛЕТЕТЕ НАШИ ДРОНИ!
Копродукция на Ран Босилек - М. Вешим

Драги ми Смехурко,

Снощи, както дремех на дивана – дежурство, нощна смяна, пред мен яви се баба Корнеляна, бодра и засмяна.

– Ставай, Позитане, как сън може да те хване! В туй време не трябва да се дреме! Времената са епични, има шанс Бойко да капичнем!

Погледът искри като шампанско, цепи мрака в царството ни позитанско. Зениците є, виждам – разширени, дланите – усещам ги студени. Прилича на дрогирана, даже малко предозирана.

– Бабо мила, да не би… да си пушила треви? Или вместо бонбон-конфета, да си глътнала амфета? Стой да светна тока, под носа да нямаш кока?

Тука баба се ядоса, без малко зад врата да ме халоса.

– Не видя ли бе, галфон! Снимали са Бойко с дрон!

И ме светна със смартфон. А там, на спален фон (не е
бошлаф) видях Бойко само по чаршаф. Сниман на леглото, леле, нанка сладко като бебе! Ах, каква картинка, пардон, снимка, има даже надпис: „Баце спинка“.

Баба рече:

– Не е туй съществено… Има доказателство веществено… Тука Баце спинка, но другата картинка вече е фурор – плаче си за прокурор!

Показа шкафче с пачки – туй не ще да са закачки. Премиерът не
остав
ка го грози, за толкова пари – и затвор дори!

– Това са, бабо, снимки – димки! Бойко има дълъг стаж, ще рече, че е монтаж. Не му е пръв скандал, врял е той и е кипял, ще се изниже като мокра връв, пак на изборите ще е пръв!

– Прав си, Позитане! – баба чело тръкна, ентусиазмът й помръкна. – Абе… имам и План Бе. Припомнила ти бих – само един стих!

Скочи, опря се на фурнира и почна да ми рецитира:

– Ах, летете еска-дрони, в устрема ви милиони погледи са приковани със надежда и любов!

– Бабо, имам си култура – знам я таз литература. Писана е преди век, кво го грее днешния човек?

Корни погледна ме с очи укорни:

– Как не стопляш, Позитане, ти – студени реотане! Онез червени ескадрони ще летят като червени дрони! Свил десницата корава, целий свят се днес изправя…

– Стреснат, трогнат, очарован – набързо довърших цитата, че взе да ми пуши главата.

После баба Корнеляна разясни ми Бе плана – аз, нали съм момче-техничарче, ще съм щастливо овчарче. Което с дрон ще проникне през Бойковия балкон, да направи снимки автентични – за съда категорични!

– Спрямо всеки дрон, бабо, аз падам си малко тъпон! Изобщо нямам идея как летят машините тея!

– Ей ти! Нали си Ай Ти! В интернета дали са инструктаж за такъв пилотаж.

Не мисли, Смехурко, че това бе на Корни поредната мисъл-балон, не – баба донесе ми истински дрон. Срещу солидна рента нае дрона на президента.

Сигурно ти е известно, да летиш не е лесно. Да вдигнеш във въздуха машина проклета не е като пред мацка да повдигаш си самолета.

Заех се веднага с дрона да репетирам и репетициите с камера да заснимам.

Не знам точно как стана, но изведнъж се видя на екрана: пачки с цели стотачки – все във валута, някой в цял шкаф е набутал. Запечатах на снимки тези картинки и при баба явих се спешно с доклада.

– Корни, виж снимките горни, такова е дереджето – милиони скрити са в чекмеджето.

Баба Корнеляна за главата се хвана. Но щом интериора погледна, за истината прогледна:

– Ти, човече проклети, с дрона снимал си нашите кабинети!

Оказа се, Смехурко, дал съм грешна настройка – вместо в ранчо Боянско дронът влетял при нас, в Позитанско. В долапите на Корни и Кирчо, наши водачи – на снимки видя се, че и там куче пачките влачи!

Докато преброя до три, баба снимките ги изтри. Че какъв скандал ще стане тука, ако другарите ги видят във Фейсбука!

Тъй, Смехурко, безславно завърши тоз пилотаж – върнахме апарата в президентския гараж.

От мен да го знаеш: който дрон вдига, после дронът него го стига!

Твой приятел, не ставам за пилот,
Позитанец, бива ме за белот