Читателски неволи

Всяка пролет феновете на книгите чакат с нетърпение т. нар. Пролетен базар на книгата или както накратко го наричаме – панаир.
Тази година заради европредседателството събитието не беше в сградата на НДК, а в градинката пред двореца. От съображения за сигурността, казаха властимащите и дотам с обясненията. Дойде панаирът, издателствата са напъхани в шатри и павилиони, навън жега, потят се на слънцето горките родни читатели, потят се и компенсират горещината с разхладителни напитки. Дотук добре, но ето, че идва големият проб­лем. Единствената тоалетна в района не работи. Иначе е механизирана, вратите се отварят чрез електронна система. По български обаче, като пуснеш левче, вратата не се отваря, нямало вода – свети таблото. Който видял надписа – видял, който не е – „влага” левчето в полза на фирмата собственик. Какво следва – ядосаният и едва сдържащ се читател започва неистово да се разхожда и да търси резервен вариант – друга спасителна тоалетна, където да се облекчи.
Срам, не срам – читателят се принуждава да попита някой издател от шатрите: „Извинете, вие тука ходите ли до тоалетна и ако изобщо ходите, къде всъщност е тя?”. Представителят на издателския бранш най-учтиво посочва обособената лятна сцена. С ускорен ход читателят се насочва натам. Да, има тоалетна, но вода отново няма. Ама че гадни издатели, да не си предупредят собствените читатели за безводието. За щастие, вратата е разбита и всеки може да влиза и излиза, без да рискува левчето си. Читателят запушва нос и нахлува в помещението. След малко пребледнял, но облекчен изхвръква от нещото, наречено тоалетна. Сяда да си поеме въздух край обилно шуртящите шардравани: „Аааа, за тях вода може да има, за хората в нужда – не може”.
В това време към читателя се приближава беловлас охранител. „Колега, тук не е редно да се седи, може да ви удари токът, има LED лампи. През нощта светят, през деня бие ток”. Читателят не издържа на тази реплика и с пълен глас се възправя срещу охранителя: „Слушайте какво, не съм ви никакъв колега, аз съм читател, на седмица чета по минимум пет книги, а вие сигурно последната книга, която сте прочели, е „Под игото” в училище. Освен това не ме интересува какви са лампите и дали бие ток, дори напук ще си потопя краката в шадравана да се разхладя”. Охранителят на секундата се хвърля върху читателя с надеждата да го спаси. Да, но вместо да го избута надалече от водата, и двамата падат в шадравана.
Разбира се, никакъв ток не ги хваща, защото LED лампите отдавна не работят. Под буйните аплодисменти на издатели, читатели и случайно преминаващи туристи, охранителят и читателят излизат от шадравана мокри до кости, но прегърнати.
Хепи енд. Завеса.
Влади ХРИСТОВ