РАЗПАДАНЕТО НА БИЙТЪЛС

Когато Бийтълс избухват на музикалната сцена в началото на 1960-те години, те веднага грабват вниманието както на обикновените фенове, така и на специалистите. Необикновено мелодичната, разнообразната и новаторската им музика завладява света и безброй състави и изпълнители започват да им подражават. Влиянието на Бийтълс е така огромно, всепроникващо и неустоимо, че, покорени от него, дори самите Бийтълс започват да подражават на себе си чак до разпадането си през 1970 г.

И ето, че вече половин столетие милиони обикновени фенове и безброй ерудирани експерти напразно търсят отговор на въпроса защо Бийтълс се разпадат, когато са на върха на славата си. Новоизлязлата книга „Разпадането“ най-накрая обяснява истинската причина за разделянето на музикантите.

Когато Джон Ленън и Пол Маккартни се срещат като тийнейджъри и образуват състава, те си дават дума, че всички песни, които пишат заедно или поотделно, ще носят авторското име и на двамата.

Всичко ще се дели по братски поравно. В началото двойното авторство дава невероятни резултати – светът пощурява за Бийтълс и битълсоманията променя хода на световната музика.

Но със славата на двамата музиканти изниква и съмнението – не, увереността! – че те не разбират нищо от ноти и най-вероятно песните им изобщо не са техни, а цялата врява около Бийтълс е поредната машинация на музикалната индустрия, която е създала поредната сензация, за да печели поредните милиарди от поредното лековерие на поредните фенове.

Ленън и Маккартни са принудени да докажат, че те не само са автори на песните, но и разбират от ноти. Понеже медиите и феновете настояват за незабавно изясняване на ситуацията, двамата музиканти решават за да не хабят време, да си разделят – както правят винаги – авторските задачи поравно.

Започват с това, че Ленън научава нотите, които се пишат с плътно черно кръгче, а Маккартни – с незапълнено търкалце. Когато се опитват да композират с така научените ноти, не се получава никаква музика и двамината неразделни приятели решават друго – Ленън се научава да композира с нотите, които са с чертичка към кръгчето, а Маккартни – без чертичка. Но и така не става нищо. При третия им опит Ленън работи само с нотите, които са с едно байраче към чертичката, а Маккартни – с две байрачета. И този експеримент е пълен провал. Но музикантите не се отчайват и Ленън започва да пише с ноти, които са самостоятелни, а Маккартни – с ноти, навързани по няколко като гроздови зърна на чепка. И отново крах.

Ленън пробва да съчинява с ноти под петолинието, а Маккартни – над петолинието. Ленън кара с отделни ноти, а Маккартни – с ноти, наредени една под друга.

Ленън – с ноти с точка, Маккартни – с ноти без точка. Ленън – с индийски ноти, Маккартни – с китайски. Ленън – с шумове, Маккартни – с тишини.

Времето изтича, феновете палят плочите на Бийтълс с бензин и ги мачкат с валяци. Музикалните компании разтрогват договорите за нови записи. Експертите изличават името „Бийтълс“ от историята на музиката. Оказва се, че Ленън и Маккартни не могат – а всъщност и никога не са могли – да композират заедно.

Бийтълс се разпадат и всеки поема пътя си като самостоятелен музикант. Ленън и Маккартни са непримиримо противоречиви, абсолютно противоположни, смъртни врагове. Ленън композира с чертички, байрачета и шумове, а Маккартни – без чертички, без байрачета и с тишини.

Никита НАНКОВ