КЛОНИНГИ

Отче наш,
тираж
нам даж!

(Валери Петров)

Объркан съм, за това става въпрос. Ама то на мене колко ми трябва, за да се объркам – мен, кажи-речи, всичко ме обърква. Ето: от най-високо място е казано, че човекът е сътворен „по образ и подобие Божие“.

Дотук стои окуражаващо: щом съм човек, значи и аз… по подобие Божие, да се не надяваш! Добре – но защо всички човеци? Обидно е някак. За себе си съм съгласен. Добре – и за някои от приятелите.

Пък и да не са непременно близки приятели. Нека са примерно Кевин (Костнър), Моника (Белучи).

И това добре – ама тия човекоподобни с качулките, дето ги изслушват в съдебните зали? И те ли са дошли на тоя свят по образ и подобие или как беше там, в „Битие“… Или пък ще е по-мъдро да уподобим едните с другите? Ами да!

Средствата за развеселяване на народа най-напред премахнаха отликите между естрадния богатир Кобзон и познатия на музикалната критика Синатра. Иначе казано, ефирите и другите осведомители представиха Кобзата, едно към едно, като „руския Синатра“. (Янките не се възползваха от тъй нареченото „право на реципрочност“, поради което в Щатите Синатра не бе канонизиран като „американския Кобзон“, ами си го оставиха Франки Бой.)

Не може да се отрече, че нашите, които никога не остават назад в нищо, бърже-бърже поеха по очертания вече маршрут. Само след дни родният професор Овчаров (Николай) беше указан със стряскащо масивни букви като БЪЛГАРСКИЯ ИНДИАНА ДЖОУНС. Всъщност каквото и да приказвам, откритията на нашия професор са дори по-фантастични от ония на откровено измисления Индиана – стига резултатите на нашия учен да са оповестени от най-можещия, най-начетения и съответно най-тиражирания всекидневник в татковината ни. Ето: за отлика от поне двайсетината световни филми по темата „Дракула“ при многотиражниците графът не е вампиросан; тук той е борец срещу османските нашественици. Все пак в сагата няма нито един ухапан по сънната артерия турчин. Вместо това кръвопиецът се обзавежда със свои офиси в една БЪЛГАРСКА крепост край Свищов (вероятно, за да се посвети на интелектуален труд, понеже не се указва на какво друго).

Това е то. Не, извинете. Не било само това. Същият наш многотиражен източник известява в друг свой брой, че „истинският Индиана Джоунс е българин“. Истинското име на хероя е Александър Александров, по професия шпионин. Ето и буквално казано: „Българският разузнавач написва идеята за сценарий, за да спечели пари за операция“. (Става въпрос за кинопродукциите „Индиана Джоунс“). Умно, но и тъжно: България произвежда елитни разведчици, но те пък работят така, че сами да си плащат при огнестрелна и прободна рана.

Да, да – вярно е, че това хептен ще ме обърка: тия писаници за видиотяване на народа ни ли ще послужат или за умножаване на икономическата мощ на издателите. Но да видим по-нататък – тези от вестника умора нямат. Ето че закономерно иде редът на Йосиф Миладинов, „българския Фелпс“, дано да се обърквам и тук, като смятам, че е рано да се равнопоставя едно скромно, много талантливо момче от Пловдив, все още бъдещ олимпиец, тъкмо с Майкъл Фелпс.

Тоест, с абсолютния рекордьор по брой на ЗЛАТНИТЕ олимпийски медали (общо 27), така че „български Фелпс“ е лоша услуга за младия талант и ако идеята е многотиражката да шашардиса някога с „българи – юнаци“ и с дивотията „Господ е българин!“, с подобни евтинии няма да се получи.

Момент… Я, какво ставало тук!

Дошъл, указва тиражката, един симпатичен хитрец от ДР Конго, по име Икоко, и още със слизането от самолета известява, че разградският футболен тим „Лудогорец“ е (цитираме) „българският ПСЖ“. Тия наистина ме сбъркаха с това побългаряване. Беше еднолично – сега пък и групово. И откъде тия българи в „Лудогорец“ – и десетина процента такива не се виждат по игрището! Абе, добре е казал Валери това за тиража.

Ето пак: „Продадоха къщата на българския Нелсън Мандела“. И се пита болната ми душа: е, къде е сходството? Онези в Африка и не помислиха да продават къщата на Мандела, ами на музей я превърнаха. За нашия бай Илия Минев – по-почтено ще е ако и дума не промълвим – като кощунство ще го почувстваме…

Така. Не можеше да не стигнем и до безумството. Гражданинът Александър Митов, който не е сторил никакво зло на никого от тиражката, е представян като „родният Вин Дизел“. И защо? Нека го изясни Ванга от отвъдното, аз съм объркан.

И понеже във всяко поприще има хит, хитът е налице и в тиражката. Хит, който навеки ще остане непостижим. Милко Калайджиев – българският Тесла. И неволно стигам до извода, че това не може да бъде, тук непременно има някакво недоразумение. И самият се запитвам: защо ми се струва, че този Тесла гледа някак по-интелигентно от нашия Милко, някак по-учено? Нали шоуто е „Като две капки вода“?

Здравко ПОПОВ