З-забелязахте ли една интересна особеност на тези протести?
Пак площадът пред правителствените сгради е пълен с хора, пак има свирки, вувузели, тъпани, плакати, лозунги, пак се пеят песни и се скандира „Оставка“.
Само че медиите, дори най-верните на премиера, прокурора и партията, не наричат хората на тоя площад „протестъри“, „умни и красиви“, „зелени мафиоти“, „соросоиди“.
Някои опитаха да обяснят, че завърналите се в принудителна ваканция студенти нямали какво да правят, защото дискотеките били затворени, та излизали на площада да се позабавляват. Тоя номер не мина.
Публикуваха ценоразпис на хонорарите за участие в митингите. От петдесет кинта – за кротко участие, до хиляда и петстотин – да накараш полицията да те набие, та да те снимат телевизиите.
Надсмяха им се.
Опитаха да се присламчат партийни лидери – червени, пембени, лилави, розови, кафеникави.
Изгониха ги.
Някой изпрати агитки с качулки и бомбички в джобовете.
Изолираха ги.
Какво става, дами и господа? Какво различно става?
Простичко е. Този път на площада излязоха децата ни.
Да попитат защо сме пуснали прасетата да живеят в къщата ни, а ние се свираме в кочината.
Да ни кажат, че не харесват как живеем. И че не искат да мижитурстват като нас.
Казано кратичко – казаха ни в очите, че и нас не ни харесват.
Не харесват в какво сме се превърнали след тридесет години компромиси.
З-з-затова дори най-верните на премиера, прокурора и партията медии внимават с епитетите – защото българинът може всичко да изтърпи, но не и гавра с децата му.
