ДЕНЯТ НА ИЗБОРИТЕ

ЯРОСЛАВ ХАШЕК (1883-1923)

Из „Политическа и социална история на
Партията на умерения прогрес в рамките на закона”

Никоя политическа партия не е разгъвала такава агитация като нас. Сказки, лекции и събрания ставаха всеки ден, докато най-сетне настъпи оня паметен миг, когато избирателите от Винохради трябваше да документират политическата си зрялост с подаване на гласовете си за кандидата на Партията на умерения прогрес в рамките на закона. За жалост

онези, които привидно симпатизираха на новата партия, в последния момент страхливо зарязаха знамето, под което се бяха събрали в „Краварника” и гласуваха против нас. Само трийсет и осем храбри мъже от нашия район издържаха и не позволиха да бъдат подмамени от народно-социалните, социалдемократическите и държавноправните кандидати и гласуваха за кандидата на Партията на умерения прогрес в рамките на закона, която почетна роля беше възложена на мене.

За тази малка бройка свои избиратели не мога да не говоря само с най-върховно уважение и винаги и навсякъде съм заявявал, че те постъпиха така, както се полага на истински мъже и привърженици на партията. Срещу тези трийсет и осем неподкупни бойци стояха две хиляди деветстотин шейсет и двама фанатици, спадащи към гореспоменатите три политически лагера. Но те гордо, с ентусиазъм отидоха пред избирателната урна, за да дадат воля на своите политически убеждения въпреки натиска, оказван върху тях.

Мога да кажа, че те бяха първите пионери на новите идеи, бяха красиви като аполоновци и горди – като не знам вече кого. Историята на човечеството може би никога няма да научи техните имена и все пак би било желателно човечеството да издигне паметник на тези герои, които отнапред бяха сигурни, че ще оставят костите си на бойното поле заедно със своя вожд. Нашето поражение при последните избори е предизвестие за бъдещите победи.

Ние наистина ядохме пердаха, но отпразнувахме морална победа – както казват реалистите. Биха ни, както вършеят житото – с бухалки, но всичко това беше предзнаменование за по-щастливо бъдеще – както казват младочехите. Само трийсет и осем души гласуваха за кандидата на Партията на умерения прогрес в рамките на закона, но аз бих могъл да извикам, както надава възглас клерикалната партия, когато някой яде пердаха – че тия трийсет и осем гласа са доказателство за мощния подем на партията. В „Краварника” ние бяхме в такова положение, в каквото се намира звероукротителят между хищниците. Отсреща, откъм Коронния булевард, ни гледаха прозорците на избирателното бюро на държавноправната партия, изписани с лозунги: „Гласувайте за Виктор Дик!” А срещу задния блок на нашето избирателно бюро в „Краварника” гримасничеха заплашително прозорците на избирателното бюро на народно-социалната партия с безумните лозунги: „Гласувайте за Вацлав Хоц! Гласувайте за най-доблестния мъж в Краловске Винохради!” Ние бяхме като гласа на самотника в пустинята, около когото реват лъвовете, ние бяхме като уханното цвете, задушавано от плевели от вси страни. Стояхме като невинно дете върху покрива на наводнена къща, около която напират мръсни и жълти води. Изпитвахме ужаса и срама на невинна девица, завлечена в бърлогата на позора, обградена от вси страни със сводници. Чувствахме се приблизително, както може да се чувства човек, който по нещастна случайност седне върху таралеж. А около нас малката ни крепост гъмжеше от разпалени политически консерватори, които великопоповишкото пиво беше подмамило да гласуват за Хоц, или смиховската бира в ресторанта „У Либаловци” – да дадат гласа си за Виктор Дик. По нещастно стечение на обстоятелствата в нашето избирателно бюро се точеше винохрадско пиво, нашите агитатори трябваше всеки миг да се отклоняват в тоалетната и това беше цялата им изборна агитация. По неблагоприятно стечение на обстоятелствата нашето избирателно бюро носеше фирмата „В краварника”. Представете си сега всичко това заедно: тоалетната, „Краварника”, Партията на умерения прогрес в рамките на закона, един кандидат с дебелашка мутра, непривична политическа програма, как иначе да се изрази резултатът от всичко това освен с красивата френска дума „дебакъл”, сиреч „провал”.

Напразни се оказаха нашите лозунги, окачени и налепени по всички прозорци на помещението: „Избиратели, протестирайте с избирателната си бюлетина против земетресението в Мексико!”, „Ще раздадем между избирателите си триста сръбски лотарийни билета с надежда за печалба от петнайсет милиона златни франка”, „На всеки, който гласува за нас, ще подарим джобен аквариум!”, „Не избирайте Швабата!”, „Избиратели! Това, което очаквате да получите от Виена, можете да го имате и от мене!”

Всичко се оказа напразно. Пред „Краварника” наистина се тълпеше народ, в избирателното бюро идваха отделни избиратели, поръчваха си по една бира, изтичваха до тоалетната и вместо да ме уверят, че ще гласуват за мене, оставяха подире си в избирателното бюро специфична миризма. Едновременно с това от конкурентните избирателни бюра идваха вести, че враждебните ни партии провеждат ожесточена агитация.

Ние окачихме следния лозунг: „Търси се морално запазен младеж с единствената цел да клевети и черни противниковите кандидати”.

Наближаваше време за обяд. На прозорците се появи голям лист амбалажна хартия със следното съдържание: „Днешното меню е съставено изключително за нашите господа избиратели! Супата: кралска. Шери бренди. Сьомга с майонеза. Ордьовър: желиран слонски хобот. Мезе: печена камилска опашка с морски рачета. Пържено морско конче с печени водорасли. Пълнен стомах на кенгуру. Черен дроб от кит. Заешка яхния. Пастет от славееви езичета. Лястовиче гнездо. Истински руски пирожки. Кнедли със сливи и шоколадов сос. Татарско сирене от кобилешко мляко. Австрийски и унгарски вина. Винохрадско пиво.”

В един часа дойде един избирател и си поръча топено сирене.

Лош знак. А в шест часа загубихме с огромно болшинство от две хиляди деветстотин деветдесет и два гласа. И вместо да ни окичат с лаври, взеха, че откараха единствения ни избирател с общинския сандък.

Превод: проф. Светомир ИВАНЧЕВ