ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ ЛЕСНО СЕ ВДИГА, ТРУДНО СЕ СВАЛЯ

За позабравилите Виденовата зима и за тези, които няма как да я помнят – една красива банкнота с много нули от това хиперинфлационно време, с която нищо не можеше да се купи, защото нямаше какво да се купи
*********************************************************

В по-миналия брой написах защо не съм на жълтите павета. Отдавна не бях получавал толкова отзиви за мой текст. Препечатаха го разни сайтове, излезе даже в Пеевските медии, без да поискат съгласие, въпреки че в карето на вестника е написано изрично: „Препечатването на фейлетони и карикатури от в. „Стършел“ в България – само с разрешението на редакцията“. Махам с ръка на препечатките – няма да наемам адвокат и да ги съдя за авторско право.

Ако трябва да ги съдя, то е за това, че употребяват мнението ми за техните цели – да запазят статуквото. Митингът хвърля яйца и домати срещу властта, медиите на Пеевски хвърлят мнения, които им вършат работа, срещу протестиращите.

Някои читатели са разбрали от текста ми, че защитавам правителството и Бойко Борисов. По форумите и в лични имейли ме обвиняват, че съм платен клакьор на ГЕРБ. На такива „обвинители“ е безсмислено да възразявам и да обяснявам, че никога не съм вземал пари срещу журналистически услуги, колегите ми от „Стършел“ – също. Едва ли ще ми повярват, стига ми това, че повечето читатели ни вярват – на вестника, на колегите ми, а и на мен.

Защото сме заедно от години. Преминахме през бурни времена – Луканови и Виденови зими, мътно Берово и още по-мътно Кобург­готско управление, тройни и двойни коалиции, три правителства на Борисов с различни партньори… През всичките тези години вестникът остана верен на девиза си: „Опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота!“. Останахме на демократичните си и проевропейски позиции – „Стършел“ е една от малкото медии, която не изби в национализъм и ганьовско патриотарство, не размаха популистки лозунги, не се изкуши да си вдига тиража с жълтении и фалшиви новини.

И аз, и останалите стършели пишехме и рисувахме това, което мислим – така, както го разбираме.

Защо сега не сме на жълтите павета да сваляме властта, да мятаме тоалетна хартия, домати и пъдпъдъчи яйца, доставени (с какви средства?) в достатъчни количества от организаторите?

Защото е ясно: Борисов си отива – колкото по-късно си тръгне, толкова по-трудно ще се върне отново във властта.

Отива си мъчително и без достойнство. Така, както и управляваше – с гяволъци, в негов „пунта мара“ стил. В опити да изклинчи, да отложи, да се измъкне… Готов да сменя министри като мръсно бельо, само той да излезе чист.

Но какво идва след него?

Вдъхновените протестъри, в мнозинството си млади и симпатични хора, не казват какво става после. „Да свалим мутрата, пък после ще видим!“ – това е девизът. „Ако трябва, и следващите ще свалим!“ – продължават го най-запалените.

И сякаш не забелязват фланелките с портрета на  Живков и червените знамена (без нито едно европейско), които се развяха, когато „Бузлуджа“ замарширува под строй по жълтите павета.

„Червено знаме лесно се вдига, но трудно се сваля!“ – казал Вацлав Хавел през 68-а на студентите левичари в Париж.

Припомням го на нашите протестиращи: лесно ще поднесете  властта на Радев, Корни, Мая, Румен Петков, Копейкин и т. н., после трудно ще ги свалите!

И не вярвайте на слогана, формулиран от Черепната кутия в Дубай: „Няма леви, няма десни – всички сме бесни!“

Какво е това „бясно“ единство на противоположни идеи? Който агитира за единство, значи ви работи.

Защо?

Много просто – става дума за пари.

Не само за ония 27 милиарда, които чакаме от Брюксел.

Има едни други 56 милиарда лева, натрупани в банките – спестявания на населението. Докато пиша, може да се станали и повече.

А където има много  пари, има също и много желаещи да ги вземат. Схемата съвсем не е сложна за предвиждане – зима, политическа нестабилност, епидемия от Ковид и претъпкани болници, безработица, икономическа рецесия – сваляне на борда. Следва – хиперинфлация, фалит на банки. И стопяване на спестяванията.

Днешните млади хора на площада не помнят Виденовото управление, когато бяхме народ от милионери – 1 долар се разменяше за три хиляди лева.

Но тогавашният вицепремиер Румен Гечев добре знае как стават тия работи, сега той загрява край тъч-линията.

Ето затова няма да участвам и в гражданското неподчинение, в блокадите и акциите, към които зове „Отровното трио“. В казармата ни учеха, че на всяко бойно отровно вещество има Антидот – противотрова.

Сега имаме „Отровно трио“, но къде е противоотровата?

Може да е само в демократичните процедури – изборите. А те, за да бъдат честни, са нужни промени в избирателния закон, които може да направи само парламентът. Значи трябва време. В това време  партиите с претенции да са проевропейски и  демократични, да си стегнат редиците, да агитират сред хората и да набират симпатизанти – не само в столицата, а и в провинцията.

Защото не жълтите павета печелят избори.

 

 М. Вешим