ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО ПО-КЪСНО

Вече три мандата ГЕРБ е упрекван, че е филиал на червената столетница, защото в него има бивши членове на БСП, БКП и на ДС. И точно тук се натрапва мълчанието на протестиращите по една изключително важна тема. Те вдигат лозунги за какво ли не, но само не и за лустрация на кад­рите на бив­шата комунистическа партия и на репресивната Държавна сигурност. По този въпрос цари пълна тишина. Дори от страна на градската десница „Демократична България”. Защо?

Това питане виси още от 1997-а, когато СДС получи цялата власт: президент, премиер и председател на Народното събрание – всички бяха „сини”. На пръв поглед нямаше никаква пречка за декомунизация и на 6 август в Държавен вестник бе обнародван Законът за отваряне на досиетата на ДС, а на 5 ноември 1998-а – Закон за лустрацията. Но законите не се реализираха на практика, защото нямаше политическо желание за това. Те бяха само за измиване на ръцете пред електората. Особено Законът за лустрацията, скалъпен така, че да бъде отменен от Конституционния съд. Което и стана – с решаващия подпис на конституционния съдия Георги Марков с агентурен псевдоним Николай. Оттогава досега Иван Костов и Петър Стоянов взаимно се упрекват за несъстоялата се лустрация, а отварянето на досиетата от факт се превърна в средство за прехвърляне на политическа отговорност.

Взаимните упреци обаче не ни вършат работа, защото непроведената лустрация е причината за всички недъзи на прехода. А лустрацията е необходима, защото зад задкулисието стоят бившата червена номенклатура и Държавна сигурност. Само забраната за участие в държавни и обществени органи може да отреже пипалата на октопода – остатъци от комунистическия режим. Те са се впили в икономиката, финансите, в бизнеса и управляват живота ни. Хора на тайните служби има сред съдиите и прокурорите, това са магистрати с агентурни зависимости и неслучайно съдебната система буксува вече 30 години.

Даже имахме и президент с агентурния псевдоним Гоце. А в Народното събрание е пълно с бивши агенти на ДС от всички политически партии.  И само лустрацията може да ги отстрани от влиянието върху обществените поръчки, на всички нива на местната и държавната власт, от контрола над медиите и над държавата.

Един съвет към младите: за истинската промяна не е достатъчна само смяната на властта, защото това е атака само срещу симптомите, а не на болестта. Истинското лечение е лустрацията. Нейни противници ще има винаги, защото бившата тоталитарна номенклатура и агентите на ДС пробутват примиренческата теза, че вече е късно за нея.

Немският вестник „Ди Цайт” обаче съобщи, че преди седмица съдът в Хамбург е осъдил 93-годишния бивш есесовец Бруно Д. за съучастие в убийство на 5230 души в концентрационния лагер „Щутхоф”. Тази присъда, произнесена 75 години след края на Втората световна война, показва, че за тези, които наистина искат справедливост, никога не е късно да я постигнат.

Сергей Трайков