X, Y, Z +

Господин Ставри обикаляше бутиковата улица, но хвърляше само бегли странични погледи към киприте магазини и не влизаше в ни един. Все още размишляваше, преди да вземе окончателно решение.

„Това, жените, от най-стари времена са си хитри сметкаджийки, мислеше той. Въртят, сучат и всичко докарват до едно – да им купиш подарък! Ей го, вдигнали се не знам кога си на протест в Чикаго. Уж за равноправие. И какво? Докарали го до Международен ден на жената – 8 март! Ама вече не протестират, ами чакат да получат подаръци! Те всичко докарват до подаръци! Как не можаха да протестират на 29 февруари, че поне да е на четири години!… Сега трябва да омилостивя моята съдба, моята Катерина, с някакъв подарък, за да си осигуря по-свободен домашен режим и градска отпуска поне за известно време. Защото, честно казано, когато я позарадвам къде с подаръче, къде с добра дума, тя се усмихва и не мяза чак толкова на вещицата от „Хензел и Гретел“!…

Така разсъждаваше господин Ставри, преди да реши в магазин за парфюми ли да влезе или в магазин за шарени дрешки. След две обиколки дрешките отпаднаха. Не разбира много от дрешки, ще вземе да купи нещо, което не е на мода, и пак ще си навлече една кола приказки как за нищо не го бива. Макар че, според него, всяка дреха стои хубаво, ако е облечена от нещо женствено. Ама иди им го обяснявай това на жените!

Накрая решението беше взето – подаръкът ще е парфюм! Там грешка не може да стане. Тези не питат на какво мирише, тези гледат колко струва! Господин Ставри реши да преглътне цената, защото си представи как Катерина ще се хвали пред останалите женоря по етажите: „Пък моят Ставри парфюм ми подари, серсеминът! Скъп, луксозен, екологичен! И как пък ми е улучил вкуса със спиртосаната си глава!“

Така с дискретна нежност ще говори Катерина. Което няма да е лошо, помисли си господин Ставри. Женският интерес към него може да порасне, ще се разкудкудякат кокошките из панелния курник: „Виж го ти, да не му се надяваш на господин Ставри… И от маркова козметика разбира… И сигурно се е опаричил, щом такъв скъп парфюм подарява…“

Така ще кудкудякат и ще започнат да го заглеждат с по-друго око! – помисли си той. – Обаче може да се появи и някоя неприятност. Мъжете, след като са им натяквали, че във входа само Ставри е истински мъж и кавалер, може да започнат да го гледат накриво! Може някой по-кибритлия да го притисне в асансьора и да го напсува! Или да изръмжи: „Абе, ти що не си гледаш пиенето, ами си тръгнал парфюми да рекламираш! Опичай си акъла!“. От такъв не чакай да те почерпи някога…

Господин Ставри забави крачка и спря пред магазин „Козметика „ФАНТАЗИЯ“. Докато се ориентираше по изложеното на витрината, го парна друга мисъл – че луксозният парфюм за Катерина може да накара съседката Гугутка и старата Лисичкова от осмия етаж да се почувстват пренебрегнати, ако въпреки сърдечната топлина, с която го даряват понякога, не са получили и те подарък за женския празник! И може да не му отворят, ако някой път им позвъни на вратата! „Значи, реши той, ще трябват парфюми и за тях!“.

Той влезе и, макар да беше пълен със сложни мисли, веднага забеляза, че продавачката е голяма хубавелка. Тя излъчваше пасторална хубост и имаше усмивка, готова да насърчи и най-свенливия клиент. Сякаш гледаше вътре в душата му. И се оказа, че наистина е погледнала и е прозряла колебанията му.

– С какво мога да помогна на симпатичния господин? – и се наведе над плота с неподправена грация.

–  Госпожо, дайте ми парфюм. Един парфюм… Женски. Ей онзи там, в синьото шише… Ъ-ъ-ъ… и още един… Онзи, в розовата кутийка… Ох, и още един, крайния там… в усуканото шише, зеленикавото…

Продавачката погледна накъде й сочи господин Ставри, после се обърна към него, усмихна му се разбиращо, леко сложи длани върху неговите и с глас на нощна гургулица каза:

– Не, господине! Никога няма да ви дам тези парфюми!… Симпатичен сте ми, усещам, че вибрациите ни са в синхрон! Може в някой предишен живот ние… нещо да ни се е случило… Виждам, че сте модерен човек, с разкрепостен поглед към света!… Нали?… Гледам ви и долавям, че освен на традиционната си половинка искате да направите хубав подарък и на други две лица, които носят лъч светлина в тъмнината на душата ви! Разбирам ви, затова аз тези парфюми никога няма да ви ги дам!

Господин Ставри погледна с изумление, с неясен порив и смътна тревога тази великолепна познавачка на живота и попита:

– Защо, мила госпожо? Да не са нещо отровни? Да не предизвикват алергии?

– О, не, миличък. Нормални са. Обаче са различни. Различни марки, различни ухания! А в живота често се случва да сте се отбили при лицето Х. Какво сте правили, не е моя работа. Обаче винаги се налага от Х да се приберете при лицето У, чиято собственост сте. И ако У надуши чужд парфюм, жална ви майка!… Ами ако пък от лицето Х отидете за малко при лицето Z? Лицето Z веднага ще долови чуждо ухание по вас и може да ви отлъчи от себе си? Готов ли сте да останете без съ­прикосновение с лицата Х и Z и да се задоволите само с вашия У ? Това ли искате?

– Не, не, не! В никакъв случай! – извика господин Ставри, стреснат от появата на такава черна възможност.

– Тогава, миличък, препоръчвам ви да вземете три еднакви парфюма. Ей от онези. Малко по-скъпички са, обаче ароматът им буди фантазии и желания! Неустоими са! Струват си!… А лицата Х, У и Z, когато примират от страст в прегръдките ви, ще вдишват един и същ парфюм и никога няма да се усъмнят във вашата вярност и постоянство! Еднакви парфюми и за трите! Послушайте ме, аз познавам живота!

Послуша я. Купи еднакви парфюми. Четири! Четвъртия за нея, за ангела спасител зад щанда… Тя нали спомена нещо за предишния живот… Че може нещо да са имали… Ами ако в настоящия или бъдещите животи… пак нещо… двамата… Ще я познае по аромата, който буди фантазии и желания! И е неустоим!

– Благодаря, господине. Направихте добър избор. Беше ми приятно да ви помогна. Отбивайте се, когато имате нужда. Пък и без нужда. Толкова е приятно да разговаряш с интелигентен човек! Чао.

Господин Ставри си тръгна с три луксозни опаковки. Не усещаше, върви ли по тротоара или подхвръква. Беше му леко и хубаво.

Продавачка пооправи опаковката на подаръка си и отново нареди парфюма на лавицата зад себе си. Покрай празника минаваха такива шарани. Кой знае още колко пъти ще продаде аромата, който буди неустоими фантазии и желания…

Ваньо ВЪЛЧЕВ