Безглаголно бездарие

Когато вирусните времена се комбинираха с протестните, „творческата“ енергия в социалните мрежи избуя с невиждана сила. От няколко дни потребителите на фейсбук споделят един доста нескопосан опит за безглаголно стихотворение. Авторът на това графоманско творение най-нагло го е подписал като Радой Ралин:

Депутат, софра, запой.
Преход, пасмина, застой.
Болни, доктори, рушвет.
Кмет, корупция, разцвет.

 Безпорядък, рев, искри.
Алкохол, жени, псувни.
Цици, интернет, Айфони.
Бизнес, спонсор, милиони.

 Обир, банка, далавера.
Ред, полиция, химера.
Път, поръчка, магистрала.
Катастрофа, вой, раздяла.

 Улици, ремонт, павета.
Кражби, сеч, дървета.
Фирми, призраци, офшорки.
Евро, сметки, уговорки.

Избори, елит, управа.
Шок, пародия, държава.
Изход, бягство, терминал.
Народ, история, финал.

Нека припомня – първото безглаголно стихотворение в българската поезия е на Фома Фомич, псевдоним на Тома Измирлиев, и е отпечатано във вестник „Утринна хасковска поща“ през юни 1928 година.

През 80-те години доста по-популярна сред читателите става версията на безглаголното стихотворение приписвана на Радой Ралин, въпреки, че такъв текст той не е писал, нито издавал в книга. Поетичното недоразумение, което в момента се шири из социалните мрежи, както сами виждате няма нищо общо с гениалността на Радой.

Кой би си представил, че Радой ще принизи съдбините на България до „алкохол, жени, псувни и цици“. С подобна чалгизация няма как да бъде отъждествен един от класиците на родната литература.

Но не пошлото съдържание на стихотворението е най-плашещото, нито, че някой анонимен драскач го е приписал на Радой. Най-плашещото е, че читателите показават тотална липса на литературна култура. Коментарите под безглаголния фейсбук ерзац са от рода на: „Така добре може да го напише само Радой!“.

Ех, бедни ми бай Радое, де да беше жив да видиш в какви безпросветни времена заживяхме. Не ни трябва корона вирус, вирусът на глупостта ще ни затрие.

Влади Христов