На дъното

По време на соца имаше търговски обекти „Плод-зеленчук”. Когато имаше стока, се образуваше „опашка”. Стоката се изваждаше от склада в щайги. Ако си се наредил в края на опашката, отправяш горещи молитви дано продавачът не ти загребе с мръсната си шепа от дъното на щайгата, където се търкалят жалки скапани остатъци. Но обикновено редът ти идваше преди да се извади нова щайга.

Като гледам претендентите за властта, се сещам за дъното на щайгата.  Какво се мъдри там: един вечно кисел огурец-разединител, едни лелки-зелки крушовишко-кюстендилски, един дълъг стрък праз учиндолски, разни алаба(ла)ши, несаморасли отровни плевели, една гулия велинградска, един пащърнак с мустак. Общата им характеристика е, че са  нискокалорични и натъпкани с баластни вещества и възгледи. Това ни предлагат градинарите на ДеСе Прехода, специализирали в чужд огород. При положение, че нашите лясковски градинари ни прославяха навред години наред.

Харно ще е тиквата, карпузът и останалите чукундури да си обират крушите! Но откъде да вземем щайга с нова свежа стока? Имаме ли учени кратуни, които да предложат ефективна смяна (лустрация) на сплутите градинари в основния закон?! Ако отговорът е „Да”, то нека се групират овреме и да организират измъкване на обществото от дъното. А не да чакаме ония от дъното на щайгата да се намърдат на трапезата за пореден път!

ЧИЧИН