НОВИЯТ СТАР ЗООПАРК

Е, правиха-струваха, но докато не затвориха зоологическата градина не мирясаха от местното дружество за защита на животните. Било нехуманно отношението към тях, било унизително и други такива. Да, вярно, „Свободата, Санчо” и така нататък, ама пък какво унизително има в това, да хвърлиш на лъва за обед половин овца и дори да я побутваш с железен лост до устата му, защото го мързи да стане. Нали за такава плячка иначе трябваше три дни да тича да ловува и да я дели с останалите от прайда и с хиените. Или да поднесеш на антилопата две бали прясноокосена детелина, вместо тя да измине двайсет километра, пощипвайки от рехавата суха тревичка. Все едно някоя батка от махалата да се оплаче, че социалните помощи  го унижават. Както и да е. Разкараха животните и връчиха едномесечни предизвестия на служителите.

Ръководството обаче не вдигна байрака. Защото не бяха някакви мекушави чиновници, а калени хора в ежедневната си работа с диви зверове. И защото беше грехота да оставят да се съсипят тези грижливо гледани полянки, кокетни заслони и дървени уютни къщички. Събраха се и решиха да го превърнат в „Парк за човека“. А после спечелиха грантове по всички програми, по които кандидатстваха.

Първо от претоварения приют за бездомни им изпратиха неколцина екземпляра, които настаниха в широката клетка на тюлените. Махнаха табелката „Не хранете животните!” и поставиха „Ако не учите, ще станете като тях“. Водеха класовете и учениците като гледаха как онези сладко си спят до обед, нямаха нищо против да станат като тях вместо да ги будят рано, за да ходят на училище. Деца!

От технологичния парк в индустриалната зона се премести поради по-ниския наем една старт ъп компания. Разположиха я във ВИП-клетката на лъвовете и сложиха табелка „Ако учите, ще станете като тях“. Подрастващите гледаха неспокойното юпи с микрофон и слушалки, което неспирно говореше, докато с едната си ръка трескаво чукаше по клавиатурата на някой от компют­рите, а с другата зареждаше принтера с листи и единодушно си пожелаваха да не се пре­старават с ученето. Нали ви казвам – деца.

От изгорелия дом за възрастни настаниха няколкото оцелели от пандемията старци. Бабите – в къщичката „Газели“, а дядовците – в „Тибетски кочове“. Стари хора – къде да им търсиш лукс условия. Но все пак по-добре, отколкото в дома.

На най-голямо посещение обаче се радваше бившата клетка на маймуните след като поставиха табелка „Нашият Хайд парк“ и се даде възможност на всеки  желаещ политик да се срещне с масите и да изложи платформата си. Датите се оказаха запълнени за месеци напред. Всъщност, нищо чудно при четири-петстотин партии у нас. Електоратът сядаше вътре на голямата оградена поляна, а лидерът пред поставена трибуна отвън контактуваше с хората през оградата. И когато ораторите обещаваха да ни оправят за еди си колко дни, да изкоренят корупцията веднъж завинаги, да направят минималната заплата две хиляди евро, да дават по хиляда лева на всеки и други ключови моменти от програмите си все в  името на човека, се носеше такъв смях и възклицания, както когато зоопаркът работеше като зоологическа градина и вътре имаше истински маймуни.

Което ни припомня тъжната констатация на Алековия герой – „На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари“.

Иван Сариев