IN MEMORIAM

Любомир Методиев
1953 – 2020

Простихме се с нашия колега и приятел Любомир Методиев.
С един човек, който умееше да живее интересно, да разказва увлекателно и да пише смешно.
Той искаше да има само приятели и ги имаше – защото знаеше какво е да бъдеш приятел.

Прощавай, Любо!
Ако на небето има бира – знаем къде ще те намерим!

Приятелите от „Стършел”

 

С ПРИЯТЕЛЯ БЕЖАНСКИ СПАСЯВАМЕ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Седях веднъж в едно от онези хубави места, които приятелят Томов има навика да нарича сладкарници, когато изведнъж на вратата се появи приятелят Бежански. Зарадвах се много, не само защото винаги ми е приятно да го видя, а и защото личната лекарка доктор Накова  наскоро бе открила песъчинки в левия ми бъбрек и ми беше предписала да пия повече течности, хладка бира например, а той – не левият ми бъбрек, а приятелят Бежански – има чаровния навик да черпи. Този път обаче ставаше дума за друго.

– Случайно да ти се намират двайсет лева да ми дадеш назаем? – попита приятелят Бежански.

– Нямам – отвърнах му съвсем честно аз. – Но имам песъчинки в левия бъбрек и трябва да пия повечко хладка бира.

– Язък! – рече приятелят Бежански. – Защото оставих Витята за заложник на едно хубаво място. Трябват ми двайсет лева, за да платя сметката и да го освободя.

И ми обясни как седнали те двамата в едно хубаво място, обаче като дошъл часът на разплатата, мястото се оказало не чак толкова хубаво, защото не им стигали двайсет лева. Тогава приятелят Бежански поръчал още едно на Витята, казал му да не мърда от хубавото място, ами да си поръчва при нужда, докато той намери пари, за да плати и да го освободи. И тръгнал да търси спасение по широкия свят…

Стана ми мъчно, че нямам двайсет лева, защото Витята всъщност е приятелят Самуилов и естествено исках да го освободим. Тогава обаче се сетих и за подобен случай от преди доста години. С други приятели седяхме в друго хубаво място, „Волга, Волга” му викаха, когато с  мрачна физиономия там влезе приятелят Каменов. Отчаяно търсеше пет лева назаем, защото жена му наредила да купи тетрадки за децата и портокали за Нова година. Поканихме го да седне за малко на нашата маса и само след четири часа той излезе от хубавото място с тетрадки, портокали, петнайсет лева назаем в джоба и три бутилки червено вино в себе си.

Припомних тоя случай на приятеля Бежански и той призна, че съм прав, затова поръча хладка бира за мен и малка водка за себе си (малка, защото трябваше да вършим важна работа). Няма как, рече, просто няма как в това хубаво място да не влезе поне някой добър човек, който да ни помогне.

На третата хладка бира и третата малка водка намислихме дори как ще поискаме двайсетте лева така, че никой познат или непознат да не може да ни откаже – няма ли да помогнеш за спасяването на българските евреи, щяхме да попитаме нашия познат или непознат, понеже приятелят Самуилов е в известен смисъл евреин, макар че ние го уважаваме не само заради това.

На шестата хладка бира и шестата малка водка аз събрах кураж и попитах приятеля Бежански:

– Чичо Митко – така имаме навика да си казваме ние един на друг, – чичо Митко, като освободим Витята, ти какво ще правиш?

– Ще ида, чичо Любо – отговори ми той и не знам защо погледна колко е набъбнала сметката, – ще ида да освобождавам други приятели от други хубави места.

На деветата хладка бира и деветата малка водка приятелят Бежански изрече думи на укор срещу всички наши познати и непознати, които не влизат в това хубаво място и не помагат за спасяването на българските евреи. След това ме успокои:

– Ти не се притеснявай, поръчай си още една хладка бира и стой тук, аз ей сега ще изтичам до едно друго хубаво място и ще взема от някого назаем пари и за тая сметка.

На вас може да ви се стори странно, но в този ден и аз, и Витята, и още четирима души си

спахме по домовете. Приятелят Бежански е цар на заемите, но преди всичко е добър човек, направо светец и обича ближния си, много малки водки може да изпие за него, така че за един ден успя да освободи сума заложници от сума хубави места.

Не помня вече от колко години, но най-редовно тоя ден си го честваме като Деня на спасението. И се обичаме, макар и на различни хубави места, които приятелят Томов кой знае защо нарича сладкарници.

Любомир МЕТОДИЕВ


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: