ПАРЛАМЕНТАРЕН МАГИСТРАЛ

– Поспри пред парламента, минувачо! Пазар е тук за депутатски музи: очи череши, устни кат гаспачо, приятно румени и меки бузи…

– Привет, о, продавачко на карпузи!

– Дал Бог добро. Кажете, кой сте, как сте? Що дирите на моята сергия?

– Ще ви призная честно, без да крия и без за миг да се занасям, парламентьорке на любовната интрига. Прост олигарх съм аз – душица бедна. Тезгяха развърнете да погледна.

– Не става тя, писанчо ведроок! По-първом вий портфейла развърнете. Едва тогаз развръщам и нозете.

– Парите, хубавице, са порок.

– О, нека да ми бъдат за урок!

– А аз се мислех за бандит, простете.

– Това не е рушвет, отбележете. Процесът е прозрачен и открит – парите вземам по законов ред, за консултация във устен вид, като дарение за мен в бюджета.

– Побързайте, че хваща ме съклет! Обятията свои отворете и мене, олигарха, обслужете… Гори, гори, ах, щение гигантско за секс и политически игри!

– Я чуйте, чуйте…

– Шепот на пари?

– Приветлив жужек на муха испанска. Пристига тя да ни ухапе двамца.

– Понеже бъркате мушицата със смок, ще ви напътя с такт на зоолог: Свалете си акцизите порочни. Свалете и бикините си, впрочем.

– О, Боже, колко сте безочлив! Макар и с вид на мушмурок… И как размахвате я малката си правда, развели сте я сякаш е байрак, а той зове за хекатомба чак.

– О, нежните си ласки не дозирайте – пледирайте, пледирайте, пледирайте…

– Пледирам аз за кой ли вече път! И катастрофа, чувствам, се задафа…

– Другарко, вечна дружба!

– Слафа! Слафа!

– Множи се плът!

– Ура, другарю! Брафо!

– Напред и вий, ята от песоглавци! По-бързо облекчете мойта нужда, че яденето на чудати гоз­би плаши…

– Ах.

– Ох.

– И ех.

– И свърши се.

– Това е.

– Е, чукнахме кристалните си чаши.

– Гласуването е извършено. Честито! Поръчаното вече е изпито. Сега да осребрим делата наши, за да сме чисти пред народа и на чисто.

– Да осребрим делата ли? Не искам.

– Нима прекарана ще гасна под звездите?

– Прекарана сте, да – на прима виста. Така общувам с депутатки дашни.

– И вие като другите апаши…

– Не мож доказа, че съм ви натискал, защото всичко стана задкулисно.

– Нима не ще платите за дебата дори под масата, със задна дата?

– Не ще платя, езичнице. Наслука! Простете, че ви пуснах по улука.

– И вам наслука, още и сполука! Молете се, дано да ви отмине срамотната болежка, що мори ме.

Петър КРАЕВСКИ