Сигурно сте забелязали, че всички бели и по-интересни събития в тази държава стават в сряда – за да не може да ги отрази „Стършел”. Защото се печата в сряда.
Е, и кабинетът ще падне – ако не тази сряда, то в някоя следваща.
Но ние сме подготвени – нашите храбри репортери взеха предварително интервюта от достойните мъже, жертвоготовно свалили правителството (защото иначе се водеха част от него).
Да започнем с най-важния въпрос, който ще си зададем в четвъртък след Онази сряда:
КЪДЕ Е БОКО?
Докато народът викаше „О-став-ка!” под прозорците на премиера, къде бе самият той? Този иначе храбър мъж – генерал, пожарникар, каратист, футболист, тенисист, охранител и вечен победител, сега се скри или направо изпари от политическия пейзаж.
Телефонът, по който иначе командваше държавата, повтаряше едно и също: „Няма връзка с този номер!”. Не се мяркаше по студията на подчинените му телевизии, нямаше го да обикаля с джипката по Ю-тюб канала и във Фейсбук.
Търсиха го в къщата му в Банкя – там двете каракачански кучета виеха нехранени от дни. Издирваха го в резиденцията Бояна – прословутите чекмеджета в спалнята бяха празни, а чаршафите – за пране.
Нямаше го даже в Барселона – къщата за няколко милиона бе празна, липсваше любяща майка с дете на ръце, което да плаче за татко си.
Къде е Борисов? – юнаците от Великото Народно Въстание обърнаха София, обърнаха провинцията, обърнаха Европейския парламент, за да го открият – но напразно.
Борисов сякаш бе се изпарил.
И се бе материализирал в околностите на Будапеща, в една държавна резиденция. Там бе подслонен от своя приятел Виктор Орбан, по лична молба на съдията Георги Марков-Николай – виден гербаджия и орбанист.
Докато в България го търсеха, Бойко играеше карти – играта „три-пет-осем” с Никола Груевски, бивш премиер на Македония, осъден в родината си, и Виктор Орбан, премиер на Унгария, неосъден в родината си, засега.
– Няма ли да дойде най-после Лукашенко, че да направим каре за белот като хората! – изпъшка Бойко.
– Оправена му е стаята! – кимна Орбан. – Чакаме го.
М.
(Следва)
