БАУ-БАУ, МЯУ-МЯУ, МЪР…

Удивен съм, приятели, и радостен. Че лидерите на КНСБ и „Подкрепа” не спират да се борят лъвски за работническите права. Възхищавам им се как неспирно „настояват за среща с премиера” и как  предупреждават  работодателите че всеки момент ще им спретнат „стачна готовност”. Тези дни пак се изежиха, този път – премиерът да   оскъпи въглищата за тецовете. Похвална е тая идея. Ще си похортуват за нея – и на финала той ще ги увери, че енергопотреблението е паднало и съответно добивът, поради което  не вижда начин… Добре, ще се съгласят те и ще си тръгнат с чувство на изпълнен дълг.  Срещи кьорфишеци – да се види, че има профсъюзи. Досущ  кученца и котенца. Първо бау-бау, после  мяу-мяу и накрая  кротко в краката – мър, мър…  По ачик далавера от тая – здраве й кажи.

След последната „тристранка” шефът на КРИБ Кирил Домусчиев рече усмихнат „Заровихме томахавката със синдикатите”. Какво „заравяне”, моля, какви пет лева? Всичко е за да видят синдикалните членове че върви „социален диалог”. А броят им достигна критичния долен праг от 8 процента спрямо  цялото работничество. И става ясно защо все  се отлага т.нар. „преброяване на членската маса”. Защото ще се види че тя се състои не от 300 хил. души, както се твърди, а от един файтон хора. Гравитиращи около върхушката и облажващи се чрез  участия в  директорски бордове.  Вместо работнически бойци – „консултанти”, „анализатори” и „конгресни лъвове ”. Ако се роди някъде конфликт с работодатели, то е само в богатите сектори, от рода на оръжейния, енергийния, където „има черпене”.  В бедните, като образователния, театралния и др. – не ги търси… Така  се стига до нелепи акции като „пандемичната” при президента Радев, където КНСБ-лидерът Пламен Димитров възропта, че някакъв дезинфектант бил поскъпнал „на 13 лв. за 50 мл.” (!?).

А ето какво става  другаде. Щатският синдикат „Юнайтед ауто уъркърс” изкара на стачка  всичките 50 хил. работници  на „Дженерал мотърс”, те затвориха 33 завода и 22 склада и след 16 дни  неработа извоюваха допълнителни 7 млрд. долара за заплати и нови 5400 работни места. Подобно нещо  у нас – абсурд. Национална стачка – такова животно  нема. Честване на 1 май, също нема. Защита на уволнен работник – тц… Вместо това – критика към протестите че са „инфантилни” (Пл.Димитров, КНСБ) и „неформулирани” (Дим.Манолов, „Подкрепа”). И, разбира се –  нескончаеми  синдикални конференции, неспирни тв коментари на профлидери. Симулация на демокрация. Както пееше Тодор Колев – „фалшив герой”. Известният в САЩ  „синдикален рекет” от времето но Ал Капоне е отминал, но у нас си е жив.

Наско Мандаджиев