Полуостровът между Созопол и Каваците, известен днес като Буджака, всъщност се нарича Колокита – на гръцки това означава Тиква. Навремето тук растяха тръни и достъпът до скалите и до морето беше свободен. Днес всичко е завзето, застроено, заградено и бетонирано – старата Колокита се раздели и разпредели между наши големи колокити (тикви) и по-малки тиквички и червенотиквеници, а нормалният човек може да гледа морето само на картичка. Или срещу заплащане.

По закон достъпът до плажната ивица трябва да е свободен за всеки български гражданин. Но нека българският гражданин да застане пред оградата на хотел „Анел” (рекламиран като арт-комплекс) и да поиска да слезе до „мидения плаж“ и до „фиордите“ – места, които помним, „любими до болка“, като в оная ретро-музикална рубрика на „Хоризонт”.

Днес може да ги видите срещу 5 лева – толкова ще ви поискат на рецепцията, издават и касова бележка. Сумата е за разглеждане на „арт”-а в комплекса, творби на известни български скулптори са разположени по добре поддържаната ливада и по скалите над морето. Освен творбите от камък и метал може да видите и бетон – той се е разлял в уж защитената местност, включена (ама само на книга) и в „Натура 2000“. Не е в натурата на новите богаташи да се съобразяват с „натурата“ – каквото решат, те си правят, а после намират начини да си го узаконят. Както стана с „подпорната стена“ на Алепу, която за всички е видно, че е бъдещ хотел, но по документи се води „стена“.

Тук, в имотите на „Анел“, се вижда плаж сред скалите – очевидно не природен феномен, а резултат от строителство. Вижда се и нещо като „естествен“ басейн, оформен сред камъните. На пръв поглед изглежда, че е там от стотици години, но при по-внимателно вглеждане се забелязват бетонни стълби под водата – ясно, и тук са бучали бетоновози, и тук капитализмът е наливал основите си.

А кой е капиталистът, построил хотела, завзел и бетонирал над 10 декара от носа, който носи името на Христос? Кой е този приказно богат и едновременно с това дълбоко религиозен собственик, издигнал голям кръст-разпятие, нещо като местна реплика-препратка към Рио де Жанейро?

Справка в „Уикипедия“ сочи името – Ангел Симеонов – бизнесмен, поет, колекционер. Може да е колекционер, но че не е поет, веднага става ясно от „стиховете“ му в мрежата – навремето баба ми по-сръчно плетеше чорап и в един неин чорап имаше повече талант. А що за бизнесмен е този Ангел (или жив Дявол)? – две изречения от биографията са достатъчни, за да се изясни „породата“: „До 1989 година последователно заема отговорни постове в структурите на Комсомола и е един от най-младите стопански ръководители в столицата (заместник-директор на промишлено предприятие). След 1990 г. и понастоящем развива успешен бизнес в различни икономически сфери.“

Кои ли са пък тия сфери, та досега не сме ги чули? И как все така се случва, че най-успешните български бизнесмени и милионери изникнаха от редиците на БКП, от структурите на Комсомола и на ДС?

Връзките на бизнесмена с партията-майка и до днес са живи и здрави – през юни тази година в софийския хотел „Анел“ на същия собственик лидерката Корнелия Нинова била провела спявка с партийния си актив – чичко „Гугъл“ ме уведоми и за това.

Докато правех справки в телефона си, изправен до една прекрасна творба на Величко Минеков, друга забележителност привлече погледа ми – край мен, от плът и кръв, мина жив гений на чука и длетото – виден гербаджия, бивш министър на културата, сега председател на културната комисия в парламента. (И негови творби са в колекцията на арт-хотела). Скулпторът бе по бански, загърнат с пешкир – явно идваше от плажа, а още по-очевидно бе, че е уседнал (и заседнал) тук – за сведение, стаите са по 150-200 евро на вечер. Момче от персонала, което поливаше ливадата, му се усмихна, а скулпторът-политик свойски го заговори – не като гост на хотела, а почти като собственик…

Е… Управляващи – опозиция, не са ли те братя-близнаци? Пред народа – кръстосват шпаги, на софрата – лъжици.

Дадох гръб на гения и си помислих за неговия Наставник, оставката на когото искат протестите. Къде ли е той сега?

Погледнах надолу към бетонния басейн на плажчето сред скалите – на шезлонгите се протягаха няколко ефектни дами в символични бански костюми… Но погледът ми се спря върху внушително телосложение – гологлав мъж, с размери на недохранен кит, се бе проснал по корем на плажа – позата ми напомни едни снимки от една спалня от една резиденция в Бояна. Е, тук чекмеджетата с пачките липсваха, не видях и пистолета, ама аз вече не съм толкова добре със зрението…

Затова не твърдя, че съм забелязал сред „фиордите“ Премиера-слънце – все пак таксата от 5 лева включваше само разглеждане на произведения на изкуството, за Борисов щяха да ми поискат повече.

Но сега си мисля, че сигурно е бил той…Нали Колокита на гръцки означава Тиква.

Михал Мишковед