БИЗНЕС С ПРИМКА НА ШИЯТА

Най-хубавото на този свят е човек да работи работа, лишена от опасности и апетити. Аз нямах късмет – хванах се с производство на думички, където за някоя „по-хард”  могат  да ми развъртят шарнирите на колата. А можех да се паркирам на закътано – например разносвач на пици, портиер в сиропиталище, а дори да стигна до касиер в тоалетната при НДК (за назначение там е нужна протекцията най-малко на зам.кмет). Удобни занаяти са тия. Не те плаши никой, не ти виси началник на врата, а и боравиш с безотчетни средства. В злополучния напоследък асансьорен бизнес или тоя с детски играчки – не ме търси. Щото току-виж ме  посетят костюмари, правещи ми „предложение, на което не мога да откажа”. Примерно да си прехвърля половината активи на посочено от тях лице и… на цена, която те ще ми определят (това е добре, щото може и да ми поискат „дарение”). Татяна Дончева нарече това „кражба на бизнес”, която според нея се разви най-силно след 2012 г.

Ще прибавя  историята на мой познат,  монтажник на асансьори (апетитите тук са много,  защото ЕС планира да субсидира модернизацията му с милиарди). Поработи приятелят ми, позамогна се и взе освен да монтира подемници и да ги доставя. Така работи той в  черноморски хотел и един ден го посещават „на разговор в лобибара ” двама „с бели якички”. Сяда той при тях с  работните дрехи и почват те: „Кой ви позволи да работите тук?” „Собственикът”. „А защо не попитахте може ли?” „Но защо?” „Вижте какво, сега ще ви простим, но повече на наш терен да не сме ви видели”. „Но аз съм само работник!” „Не лъжете, не сте работник, а собственик на фирма (еди-коя си), имате сметка (в еди-коя си банка) и в нея държите (еди-колко си пари). Шашнах се, рече приятелят – монтирах асансьора, взех си парите и се изметох.  Нататък си ликвидирах фирмата, преместих се в друга банка и се покрих, временно – да ме забравят. Но най ме стресна, че знаят всичките ми данни – явно имат информатори навсякъде.

Аз също се стреснах. И за пореден път осъзнах, че у нас не можеш да почнеш какъвто и да е  бизнес – хазартен, енергиен, хранителен, горивен, търговски, ако от задкулисието не ти светнат „зелено”. Обществена тайна е, че в Ловеч не можеш да отвориш дори сергия за домати, ако не ти разреши Гриша Ганчев. А Дупница с братя Галеви, а още десетките „затапени” селища? Но най-лошото е, че няма на кого (или има, но безответно) да се оплачеш – институциите са вързани  с „играчите” и ако не се „наведеш” –  посещава  те прокуратура, НАП, икономическа полиция, финансова инспекция, санитарна дирекция… Знае се, че битката за територии в наркотрафика завършва обикновено с олово. Лошото е, че тази практика е вече овладяла и редовните бизнеси.  Затова от държавата ни се изтеглиха  десетки чуждестранни компании. И държавното управление е безсилно да стопира (да не кажа, че осигурява климат)  не на „кражбата на бизнес”, а на „бизнеса с примка на шията”.

Наско Мандаджиев