ПРАЗНИКЪТ

Ранно утро е!

Не ще и дума, първият, след дълъг летен отпуск, работен ден е труден. Докато се опитвам да отворя очи, усещам движение из апартамента.

– Любо, хайде ставай! – чувам ентусиазирания глас на баба. Миле се обръща на другата страна, а аз с мъка се замъквам в кухнята.

Баба вече пие кафе и е забила поглед в таблета си.

– Бабо, не може ли по-полека! Какво си се ентусиазирала толкова? – недоумявам аз.

– Любо, ще проспиш деня! Нали знаеш кой ден сме днес?

– Делови е, как да забравя! Нали съм на работа – мънкам аз.

– Датата, Любо, датата – насочва ме баба.

– Девети. Девети септември – няма нужда да гледам календара. Човек помни кога му свършва отпуската.

– И?

– Какво „и“? Нищо. Спи ми се.

– О-о, Любо! Ужасна си! Девети септември е! – възкликна баба. – Винаги съм знаела, че е празник. Но днес осъзнавам какъв!

–        Какво е това въодушевление, бабо? – недоумявам аз. – Все пак това е един спорен от съвременна гледна точка празник. Даже не е вече почивен ден!

– Не знам за теб, аз ще си го празнувам! Вече се обадих на фризьорката ми, май я събудих между другото, но реагира по-бързо от теб! После с леля ти Верка отиваме в мола. Че какъв празник ще е, ако не си купим нещо, нали! И смятаме да обядваме в … – тук спомена един доста луксозен и модерен ресторант.

Това вече ме притесни. Баба съвсем се е побъркала. Разбирам спомени, носталгия, ама това вече е прекалено.

– Бабо, гледай да не се забъркаш в неприятности! – предупредих я аз. – Не всеки има твоя ентусиазъм и усещане за празник днес!

– Глупости! Всеки нормален човек празнува днес! – отсече баба. – И, моля ти се, поне днес сложи едно червило. Имаш генетична хубост, ама…

– О, хубавици, добро утро! Има ли кафе за един ценител на красотата ви? – това вече е Миле, който най-после се е излюпил.

– Идва – ентусиазирано отговори баба. – И си чакам подаръка за празника. Хайде, че ще закъснея… Красотата ще спаси света! Идвам, свят! – взе си капелата и трясна входната врата.

Миле ме погледна въпросително, аз повдигнах рамене в недоумение.

– Поне не скандира „Венсеремос“, нали? – успокоих се аз.

– Виж ти! Девети септември бил обявен за световен ден на красотата! – възкликна Ахил – нашето гардже ненагледно.

Двамата с Миле стреснато се обърнахме. Детето беше станало, пиеше си млякото с поглед в таблета на баба…

Велислава Райдовска