ЕЗИК СВЕЩЕН

Какво нарицателно име за България се използвало през Средновековието не знам. „Отечество“ и „Татковина“ вероятно се появяват през Възраждането, употребяват се и след Освобождението. Тези думи са синоними и означават страната, в която човек се е родил и израсъл. Употребявани са и в художествени произведения.

По-късно, след 9 септември 1944 г., дата, заменена вече с понятието „след Втората световна война“, масово започна да се използва „Родина“, може би по съветски образец. Появи се списание „Наша Родина“, после и „Отечество“, а в. „Отечествен фронт“ продължаваше да излиза. И така, до другата сакрална дата в нашата история – 10 ноември 1989 г. (по аналогия би трябвало да я заменим с израза „след края на Студената война“), когато всички тези думички бяха изместени. Вместо „България“ започнаха да казват и пишат не „моята страна“ или „нашата страна“ от първо лице, а „тази страна“. Това безлично определение, взето вероятно от английското „this country“, бързо се превърна в трайна мода. А  много преди това Емил Димитров пееше „Моя страна“, а не „Тази страна“.

Вече повече от десетилетие в разговорната реч навлезе ново нарицателно име на България – „държавата“, също толкова безлично, но пък неточно. То не е синоним нито на „Отечество“, нито на  „Татковина“, нито на „Родина“. В спортната терминология преди 30 години определението „републиканско първенство“ бе заменено с „държавно първенство“. Сега само пътната ни мрежа е „Републиканска“ и може би затова тя не е „El Camino Real“ („Царският път“). Нищо не пречи за нарицателното име на България да се използва и думата „Републиката“ (ако няма намерения за монархия), така, както в миналото се е казвало  „Царството“.  Е, който желае, може по френски образец да уточнява – „Втората Република“.

Не случайно Япония се нарича Страната на изгряващото слънце, а не Държавата на изгряващото слънце. Държавата – това е политическа общност, включваща  Народното събрание, правителството с неговите органи и съдебната система. Държавата осъществява цялостното управление на дадена страна, това е по-скоро съвкупно, административно-юридическо понятие. Може да звучи като фантастика, но по време на войни български студенти се връщали от Европа, за да защитават Родината си. Те са бранили  и държавността, но това са различни  неща. И трябва да се прави разлика между тях, защото българинът е имал Татковина дори когато не е имал държава.

Хачик ЛЕБИКЯН

Б.a. Аз съм арменец, но майчиният ми език е български.