УРЕДИХ СЕ

Реших да се чипирам. Да се вредя, докато другите се туткат, докато гледат с недоверие към новото.

Ще попитате защо ми е. Ами че за много хора чипирането е единственият начин да се сдобием с маркова електроника! Както казва един приятел: „Вкъщи от Apple имам само компот“. Освен това като те чипират, нищо чудно да ти пуснат и безплатна кабелна телевизия, в интернет го пише. Ясно е, че го правят, за да те облъчват, да те зомбират, но аз лично нямам нищо против, нали е без пари, само да предават и мачовете от английската лига.

Разбира се, най-качественото чипиране го прави лично Бил Гейтс. Опитах да се свържа с човека, но от 112 не ми дадоха телефона му! Защото нямам чип! Параграф 22! Бих му позвънил направо на вратата, обаче Америка е далеч, билетите за самолет са скъпи, пък и визи са сложили, за да ни спрат, да подсмърчаме отсам океана, докато гледаме как там си се чипират.

Мислих, мислих и се сетих, че Бил Гейтс, какъвто е богат, няма начин да не се е сраснал с държавата. И беж в американското посолство. То обаче оградено с две-три високи огради, бариери, бетонни блокчета, чудеса! Позавъртях се, поогледах, понадникнах откъм тротоара – щъкат охранители, пазят случайно някой да не се чипира и ме гледат като вълкодави!

Заобиколих откъм гърба на посолството, защото вярно, че е американско, обаче и тук живи хора работят, не може да не са направили дупка в оградата, та да внасят ракия или да изнасят разни американски неща. Да знаете, че в парка е много хубаво! Хора, трябва по-често да ходим в парковете, всяка възможност трябва да използваме за единение с парковете! Чирикат птички, ухаят цветенца! Дървета, храсти, трева, много трева! А в тревата щъкат разни буболечки! Лично се убедих в това, докато бях забол нос в тревата, за да не ме видят патрулиращите от охраната, които или правеха редовен обход, или с безпогрешния нюх на професионалисти са усетили, че аз току-така няма да се откажа от човешкото си право да бъда чипиран. Чувах ги как се смеят и нещо си приказват, сигурно се уговаряха да чипират свои хора за без пари.

А аз наистина не се отказах! В Америка не става? Добре! В посолството им ударих на камък? Случва се! Обаче нали си имаме лични лекари?! Толкова е близо до ума! И за какво е тази здравна каса?! Ала джипито веднага ме попари – нямало било клинична пътека за чипиране. За какво плащаме здравни осигуровки, ало?! В крайна сметка ми даде направление за пълна кръвна картина, така, да си имам в джоба, и му се махнах от главата.

Тръгнах да търся по обяви. В pokupkoprodajbi.com веднага открих „Чипирам по домовете“. Частната инициатива си е частна инициатива, при нея празно няма! Веднага позвъних:

– Така и така, аз във връзка с обявата!

А отсреща:

– Коя обява, за чипиране или за кастриране?

Изтръпнах! Нещо явно съм пропуснал! Ама този Бил Гейтс прекалява! Хора, докъде е стигнало съвременното човешко общество?!

Слава Богу, щастлива развръзка! Оказа се, че този човек се занимавал с кучета. И пак проблем – по документи аз съм човек. Ударих го на молба:

– Братче, не може ли и мене? Където куче, там и човек! По приятелска линия, така да се каже, между хора и кучета!

Онзи се дърпа, следели ги под лупа, патил бил. Предложих двойно – затвори ми, явно реши, че му правя постановка от ХЕИ, или пък съм данъчен.

Позвъних отново с преправен глас:

– Алоу, за чипиране на куче съм!

– Каква порода – онзи пита, – малка или голяма?

– Голяма! Прабългарско полицейско куче! Към 90 кила! Че и отгоре след новогодишните празници!

Спазарихме се и човекът дойде. Посрещнах го на четири крака, джафкайки старателно, макар и неумело, и успешно го въведох в заблуждение. Потупа ме по главата и ми имплантира кучешки чип, отзад под кожата на врата, хич не болеше, само малко боцване, аз изквичах и готово! С чип съм! А сега извинявайте, но е време за разходка.

Весел Цанков