Позитанско царство – 23

КОНГРЕС НА ДАЛАВЕРА

Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим

Драги ми Смехурко,

Днеска баба Корнеляна провикна се, та запя още отзарана. С глас – меден тенор, озвучи позитанския двор:

– О, триооо, о, триооо мио! – пее и се поти, точно като Павароти. На врата с яка от норка – истинска тенорка.

– Бабо – рекох. – За кавга не търся претекст, но бъркаш италианския текст… Не „трио мио“, а „соле мио“ пее се в таз канцонета. Чуй я за справка – има я в нета.

– Позитанчо, мили хайванчо! Баба ти не е проста, с езиците справя се доста… Неслучайно наричам „мио” аз „отровното трио“. То за Бойко си е „отровно“, но за мен е трио опорно – нали вълната протести нас, позитанци, във властта ще намести…

И ми заповяда с маниер, все едно, че станала е вече премиер:

– Искам с мен да си днес – ще правим конгрес! Петдесети на брой, ах, как славен ще бъде той!

И с баба тръгнахме под ръка – пеша към НДК. По пътя ми разкри свойта позиция – да отстрани партийната опозиция. Тя сама, еднолично, партията щяла да управлява отлично… А на мен възлага важната мисия – да оглавя изборната комисия.

– Ти, Позитанчо, минаваш за честен – другарите те смятат за свестен. Досега няма грам съмнение в твоето поведение. Днес гласовете ти ще броиш, по моя преценка ще ги нагодиш!

Тук, Смехурко, ми прилоша адски – като на онзи, Принца датски. И неговият въпрос на ум ми дойде: „Да бъда ли – или пък не?“. Как да направя при гласуване далавера – туй е противно на моята вера…

– Нещо виждаш ми се блед! – рече баба. – Приличаш на белтък от омлет. Няма изобщо място за чудене – опонентът ни ГЕРБ буден е. Но първо е ред да отстраним врага с партиен билет! Ако ще се туташ – и на теб ще бия шута! От „Позитано“ изхвърчаш – оп-са, право на трудовата борса!

И Корни, съща Баба Яга, ми показа, че държи в ръката тояга. Но под наметката норкова бе скрила и моркова.

– Загазил си яката, избереш ли тоягата! Пък те очаква кариера, ако на опозицията турим бариера! Обещавам ти, мистър, щом стана премиер – теб правя министър!

Дълго, Смехурко, не се колебах, моркова направо избрах… По-добре министър богат, отколкото беден, на клошарите брат.

От трибуната баба изнесе доклад. Усеща тя нагласите – на партията и на масите. На Кремъл, за да се хареса, обяви се против европейска намеса. И за руски призна Крим – докога ще го делим! Спря се специално на положението социално – стига толкова кражби, ще се вдигнат пенсионните дажби! Няма лъжа, няма измама – утре щом ГЕРБ-а сменим – правдата ще възстановим!

Залата, докато ръкопляскаше й цялата, аз правех магия в изборната кутия. До ръководството не друг да припари, а само проверени другари. Направо да си го кажа – всички на баба от антуража. Даже Сергей, шеф на европейските социалисти, аз го изтрих от нашите листи.

Как я направих с вота тая магия, не ме разпитвай – няма тайната да разкрия.

А баба направо, без али-бали, цял ме засипа с похвали. Нарече ме от бога дар – на магиите истински цар.

– Ех, че талант се намери – нямаш равен на далавери! Ако послушно в хора ми пееш, много ще преуспееш!

Тъй, Смехурко, според интереса, баба проведе конгреса – това не го пише нашата преса. Няма да го издума вестник „Дума“, не ще покажат визия и по партийната ни телевизия.

Вече Корни партията ни притежава, утре ще притежава и цяла държава.

Другите позитанци щракат с пръсти, кършат танци – по медиите се изявяват, готови са да управляват.

Само мен мъчи ме въпросът банален: богат ли да съм или морален?

Твой приятел – малко смешен,
Позитанец – много грешен