БОХУМИЛ ХРАБАЛ (1914 – 1997)

В ГРАДИНКАТА

Карел лежеше в градинката си при гората, а покрай нея течеше поточе, имаше върбички, редове касис и цариградско грозде, занемарен пчелин. Та лежеше си той на единия хълбок, а огромният му като бъчва корем почиваше до него, пъхнал беше едната си ръка под главата като възглавница, а с другата плевеше лехата с магданоз. Когато долови погледа ми, той посочи порутения стобор и вратичката и каза: През тази вратичка бавно си отива моят живот, изпълнен не само с труд… но и с любов към хубавото ядене, аз винаги съм обичал да си хапвам вкусни нещица… и то в големи количества! – завърши той и доволно продължи да плеви, а когато доплеви реда, хвана огромния си корем, помести го малко по-настрана, полегна до него и продължи да плеви и да говори: Господи, то и сега ми се случва да изпитам оня прекрасен глад… с какъв апетит си изяждам цял туристически салам, салам, който иначе суша в отдушника на тоалетната, ала никога не го доизсушавам, защото го изяждам още същата нощ, след като съм го купил с намерение да го оставя да се изсуши, само веднъж успях да си изям салама съвсем изсушен; по време на протектората бях оставил да се суши един унгарски салам, прибирам се аз веднъж в къщи и гледам, в мазето на къщата в Прага домоуправителят стегнал в менгеме голямо парче салам и с ножовка реже късчета от него, по цвета познах, че реже унгарски салам, веднага слязох долу и му викам, устата ми се напълни с лиги, колко искате за тоя салам, а той каза две хиляди и аз му ги дадох, но саламът наистина беше толкова корав, че можеше да се реже само с ножовка, ето защо добавих още двеста крони и той ми го наряза на колелца, а пък аз съвсем се забравих и излапах целия салам, както си го режеше, колелце по колелце, докато накрая излапах и канапа – тъй каза Карел и отново повдигна огромния си корем, повдигна го с мъка, метна го и заедно с него се претърколи на другата страна, извъртя гръбнака си подир корема, преметна ръцете си и пак пъхна под главата си огромния мускул, дебел колкото крака ми, а със свободната си ръка продължи бавно и съсредоточено да плеви лехата с магданоз, като не спираше да говори тихо и замечтано: Чак след една седмица се сетих! Хоп в килера – и веднага хванах жена си за гушата, а след това и слугинята и тя разплакана си призна, че когато почиствали, намерили там да виси един салам, плесенясал и развален, и затова го изхвърлили в кофата за боклук на двора, та така унгарският салам ми излезе двойно по-скъп… Пак добре, че днес вече гласът ми е понамалял, пак добре… но знаеш ли, приятелю, това, което ти казвам, в същност не е истина, всяка седмица, преди да тръгна за Керско, аз слагам да се суши салам, сушеният в отдушник салам има особен вкус, защото с течението идва и топъл въздух от парното,  но аз трябва поне веднъж да го изсуша докрай тоя салам, а това за мен означава голяма душевна сила, но все един ден ще победя себе си, ще го изсуша тоя салам докрай и тогава ще ви донеса от него, та да опитате какъв деликатес е това, две седмици сушеният салам, такъв, какъвто ядох веднъж в Морава… ех, ще ви донеса аз, нека само ми понамалее гладът, та да нямам такъв апетит… Да, специално за вас ще купя един салам за трийсет и пет крони, специално за вас ще го окача в отдушника, нали знаеш, имам една вратичка в тоалетната, вратичка като за селска пушилня, и там го суша, само че като си лягам, вече съм се напраскал. Аз, като се връщам от работа, по цял час пазарувам, пълна чанта донасям, сто грама от тоя салам, сто грама от оня и сто и петдесет грама силезийска създърма, и двеста грама обикновена, и малко майонеза, и бурканчета маринована риба, туй ми е мен животът; щом ги зърна тия неща, изложени на витрината, и веднага ми се прияжда и така ми прималява, че – хоп – влизам в магазина и си хапвам на място една порцийка, а после, като накупя най-различни сиренета, тръгвам за в къщи, ама не вървя, а тичам, и в къщи всичко омитаме, гледаме телевизия, а аз а едно парченце, а друго, докато на масата не остане нищо, те на, изядох го, казвам, и лягаме да спим, а пък аз се събуждам към полунощ и ми се струва, че от тавана виси златен салам, същият онзи салам, който виси на прозорчето на тоалетната, саламът сияе и блести като най-скъпо бижу по време на коронация и аз си закривам очите, но саламът ме примамва с красотата си и аз си казвам, нали го сушиш за приятелите си, нали го сушиш за приятелите си, но изведнъж скачам и си викам, да ти сера на салама, и отивам в тоалетната, отрязвам си половината от него и така почвам да го нагъвам, че накрая го излапвам в кревата, а жена ми в просъница ми казва: Да не омазниш завивките… – и продължава да спи, аз също заспивам, но след около един час отново ми се привижда сушеният салам, същият салам, който едва днес съм сложил да се суши, аз вече не мога да издържа и ставам, и отново си лягам, и така – а-а да се надвия, а-а да ми мине меракът да изям салама, остатъка от салама де, докато накрая, когато вече съм решил, че съм победил, и си отдъхвам, жена ми се надига и казва: Защо ли се мъчиш, Карел, що не вземеш да го изядеш тоя салам… – а аз всеки ден, всяка нощ това и чакам, изяждам остатъка от салама и след това спя като къпан… В легнало положение Карел продължаваше да плеви внимателно магданоза, слънцето се издигна над боровете и потопи градинката в жегата и маранята на юлския предиобед… И знаете ли, каза нежно Карел, случвало ми се е да купя още един салам, та съм сушил и два салама едновременно,  но единия винаги изяждах през нощта, без да го доизсуша, а вторият два пъти вися до четиринадесетия ден и вече беше готов доизсушен, и беше наречен само за приятели, за да опитат какъв вкус добива обикновеният туристически салам, става също като оригинален унгарски, и на два пъти дори се случи да го кача в колата и да го подкарам насам, но като стигнах до Почернице, пред погледа ми се явяваше саламът, окачен на връвчица точно над отдушника, позлатеният от слънцето и изсушен лично от мене салам, и тъй някъде след Почернице се налагаше да спра и да изрева: Да му сера на салама! И жената се принуждаваше да каже: Не се измъчвай, Карел, че ще вземеш да катастрофираш – и аз отварях багажника, вземах ножа и сядах в канавката, в оная мръсна канавка след почерницката кланица, сред отпадъци и стари тенджери, и с огромен апетит омитах сушения салам, а чак след това пътувах спокойно и приятно, без да ми причернява пред очите, и после отново цяла седмица си казвах, че другия изсушен салам ще ви го докарам специално само за вас, и наистина тоя път стигнах малко по-далече, почти вече бях надвил, но някъде към Мохов така огладнях и така ми прималя и ми се отвори такъв апетит, че отново почнаха да ми се привиждат разни работи, отново изсушеният салам увисна на златна връвчица пред отдушника, а когато започнах да правя зигзаги по шосето, жената отново ми каза: Карел, не се измъчвай! И аз спрях, седнах със салама в канавката и така изядох сушения две седмици салам, салама, дето го бях нарекъл само за приятели, но след като изям салама още веднъж и стигна тоя път чак до Семице и изям салама без хляб насред площада, тогава вече, след като постепенно съм се надвивал, ще ви докарам салама чак тука, защото колко път има от Семице до Керско; разбира се, като пристигна, вече не отговарям за себе си; щом го докарам, ще започна да натискам клаксона още от гората, от енорийския път, и вие ще трябва да оставите всичко и веднага да дойдете тук, защото не отговарям за себе си, ако измъкна две седмици сушения салам, ще взема най-неочаквано да се нахвърля върху него и на самото място, още докато не сте си го отнесли, ще го изям, защото аз вече не съм така гладен, както едно време, а само имам дяволски апетит, но той е може би по-опасен и от истинския глад – каза Карел и се надигна, подпря се на едно коляно, на другото подпря корема си и се изправи. А отзад Карел изглеждаше строен, тъй изправено и гордо носеше той пред себе си огромния, невероятно голям корем и сто и тридесет килограмовата му фигура крачеше в сатенените си гащета, за гащетата бяха отишли три метра сатен, и се запъти да мине през поточето, мостчето се огъна, а Карел се обърна и каза радостно: Така, а сега да вървя. Преди да започна да плевя морковите, ще изям целия туристически салам, който съм приготвил за сушене и който купих вчера в Семице… И аз му казах: Ами така де, господин Карел, защо трябва да се измъчвате… И Карел доволен се отдалечи под зеленината на овощните дръвчета, след това мина покрай стволовете на златните борове и влезе в къщичката си със зелени кепенци… Сега, след като Карел с гащетата от три метра плат си беше отишъл, аз си дадох сметка, че той имаше прекрасна и толкова къдрава коса, каквато имат негрите, сякаш къдрави телчета, наредени едно до друго, образуваха на главата му къдрав шлем. В същност Карел въпреки своята ненаситност и въпреки апетита си беше красавец и следователно цар на живота.