ДАЙ КАФЕВАРКАТА НА БЛИЖНИЯ!

Тези дни бях в парламента и се очаровах от дарителската страст, която завладя народните ни избраници. Както стана известно, роди я самата председателка Цвета Вълчева Караянчева /вижда се, че абревиатурата й е ЦВК, а не ПКП/. Подари тя на кърджалийския театър стари килими от НС фоайетата и с това стартира въпросното спомоществователство. В резултат всички депутати нападнаха парламентарния склад, твърдо решени да зарадват собствените си избирателни райони с някой, макар вехт, но представителен аксесоар.

Предимство бе дадено на заместник-председателите. Веселин Марешки си взе полилей с пукнати чашки, но отбеляза, че дефектът е поправим. И допълни, че въпросното светило ще украси канцеларията на варненски дърводелски цех, с началника на който е приятел и отдавна се кани да го зарадва с нещо. Нигяр Джафер е от с. Цар Калоян и за тамошния детски дом прибра кантонерка, която, въпреки че е надупчена от дървояд, се оказа със запазена боя и неразбити ключалки. Валери Симеонов и Кристиан Вигенин се скараха за две кафеварки с липсващи чучури. Но се разбраха съгласно Библията, макар компромисно: Свещеното писание, заявиха на специален брифинг, препоръчва ако имаш две ризи – да дадеш едната на ближния, без обаче да уточни, че ризите могат да бъдат подменени с друг аксесоар, в случая с кафеварки.

Инициативата на ЦВК се разгоря широко. Министерства и комитети, общини и агенции взеха да преравят складовете си и да пращат по страната най-различни бракувани вещи – от чаши и чинии до автомобили и компютри. Така нареченото „институционално дарителство” се оказа полезно, защото в мазетата на родните ведомства гният всевъзможни запазени и предсрочно бракувани вещи.

Ала успоредно с жеста председателката получи критики. Упрекнаха я, че „прави помен с чужда пита”, тоест, че се саморекламира с деяние, нямащо нищо общо с благородното анонимно дарителство, което не търси похвала и благодарност. Интересно е, попитаха критиците, дали г-жа Караянчева е способна да дари килим от собствената си къща?

Напоследък тя влезе в раздела „газене през просото”. Изрече непремерени реплики. „Като не харесваш метрото – ходи пеша, бе!”, „Интересува ме не вашето здраве, а моето” – такива думи подхождат за махленска сваха, а не за висока ръководителка. И може да се каже, че с последните си дела /без да смятаме старите й издънки в политическата и географската област/ тя действа най-методично да си изработи оставката като председател на НС. Казано в скоби – издигането й на този висок пост се оказа не резултат от нейните качества, а от симпатиите на някои едновремешни НС лидери. Но това е друга и голяма тема, която не бива да влиза в дискретни области. Важното е днес – и в интерес на парламентарния ни престиж – да призовем г-жа ЦВК да се посъпикяса. Да се позатвори – или поне да си позатвори устата. Защото – и както е тръгнало – ще се окаже вярна оценката на нейните критици : „Оставете я – тя толкова си може”.

Наско Мандаджиев