Алма ковид матер

ЖИВОТ С МАСКА И БЕЗ ГРИМ

Със започването на занятията в университета започнаха строгите мерки за безопасност. На вратата има температурно-пропускателен пункт. Допираш китка в малко светещо поленце и механичен глас разрешава: „ Моля, преминете.” Защо да не добавят още гласови опции в системата, например: “Прочети задължителната литература!”, “Учи за сесията!”, “Вземи си изпитите!” – все важности от студентския делник.

Докато преминаваш, се чудиш: ами ако не чуя благите думи точно по време на сесията, в деня на изпита? Ще мина ли нагоре, в следващия семестър, няма ли да мина? Защото се случва термометърът да не е в настроение и да заяви: „Моля, не преминавайте! Направете теста отново!” – тогава екипът смела охрана се активизира, горкият студент е дистанциран и мислено поруган от чакащите на опашката зад него, гледат го със страх, всеки прибира нос в маската си и си бае вирусът да не го налази.

Студентът-карък прави теста повторно със свито сърце, машината размисля, но все пак дава разрешение за преминаване – така той може да премине в следващото ниво на ковид играта. Възползва се от дезинфектантите и продължава към настаняването в аудиториите. Там бива посрещнат от други мерки. По банките – през ред и през място, са разлепени стикери “Моля, не сядайте.”, така че да се спазва определена дистанция. Всеки студент има собствена идея за дезинфекция. Маниаци-чистофайници не липсват, те дезинфекцират дезинфекцията, стоенето в близост до тях води често до кихане заради смесицата от аромати – тогава хипохондриците изпадат в паника и бягат на безопасна дистанция. Из аудиторията вече се ширят поверия: „Не носи маската си наобратно, че ще забременееш”, „Ако ти падне маската – на нещастие е.” Върви и домашното производство и търговията на място – нямаш ли маска, все ще се намери продавач да предложи: „От моите да ти продам, най-сигурни са!.”

Иначе всички сме в тон с модата – за всяка блузка – маска, съчетаваме с цвета на очите, шала,чантата, обувките…

Аз вече мисля каква маска ще е подходяща за всеки изпит – по старобългарска литература ще си избродирам букви от глаголицата, а по новобългарска – цитат от Вапцаров… Онзи – за живота с маска и без грим…

Мими Георгиева