Париж. Пет часа сутринта. Слъцето огрява кулите на Нотр Дам. Птичките запяват, градът започва да се събужда.
На тротоара излиза сънен портиер и започва да премита плочките. Метлата сънено съска:
– Ж-ж-ж-ж-ж-ж… Ж-ж-ж-ж-ж-ж… Ж-ж-ж-ж-ж-ж…
Изведнъж край него минава подранила красавица с къса пола. Портиерът се оживява, оживява се и метлата:
– Жт-Жт-Жт-Жт-Жт…
Отваря се прозорец на втория етаж и се показва женска глава:
– Мосю, как не ви е срам! Изкарвате от ритъм целия квартал!