ЗАГУБИЛИ В ПРЕХОДА

Около исканата по тези дни оставка на председателя на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева, отхвърлена  от мнозинството, от парламентарната трибуна отново се завъртяха и коментари за криминалния непрехождащ преход у нас. Но  първо за несъстоялата се оставка.

Депутати от властващата коалиция (ГЕРБ и Обединени патриоти) защитиха  Караянчева с аргумента, че „опозицията“ (БСП и ДПС) изобщо няма аргументи за исканата оставка. Ако питат мен (ама никой не ме пита), единственият сериозен аргумент да освободи високия държавен пост е самата Караянчева. И ако тя се реши  да подаде оставка, това ще бъде първата й стъпка в правилната посока. Ако питат мен (но както вече отбелязах, никой не ме пита), същият сериозен аргумент се отнася в пълна мяра и за останалите 239 депутати в това нещастно НС, съставено от комунисти, ченгета и тарикати конформисти. Спестявам определението „бивши“, тъй като проверката във времето (30 години политексперименти) категорично очерта неговата несъстоятелност.

Същата времева проверка опроверга и периодичните провиквания от медийния амвон на набедени „гуру“, че преходът, видите ли, е свършил. Кога? Как? И за kого по-точно? А след като всички заклинания за криминалния характер на прехода продължават вече  три десетилетия след 1989-а, следва ли да броим в това число и последните десетина години (въпрос с повишена трудност за властта и присъдружната й „опозиция“)? Тук въобще няма да коментирам усърдната подкрепа, която оказват МВР и съдебната власт като цяло (следствие, прокуратура, съд) на случилото се в мътилката на прехода.

Ако питат мен, за 30 години спойката „власт плюс кримиконтингент“ се превърна, както се казва, в бетон-арме, за който бронебойни патрони няма открити – поне в днешна България, член на ЕС и НАТО (но какво от това?!).

И ако питат не само мен, а и мнозина от вас…

Обаче никой не ни пита нас, нали?

Крум СЛАВОВ