ТАЙНИТЕ ИМ СА ОБРЕЧЕНИ

– Накъде, Панталей?

Този въпрос съм чувал безброй пъти, но така е, когато си пътешественик.

– Мамят ме далечните простори! – отговарям простичко – Но този път експедицията ми ще е наблизо и натясно!

Онзи явно е заинтригуван, наостря уши, пък и други приближиха, та обясних:

– Запътил съм се към бившия партиен дом, а понастоящем български парламент, за да осъществя пътешествие по вентилационната система на сградата!

– Звучи рисковано! – плаши се дама.

– Даже повече от рисковано! – отсичам – Който е гледал филма „Умирай трудно“ с Брус Уилис, може да си представи какво предизвикателство ме очаква!

– Грандиозно, Панталей! – звучи около мен – Ама защо точно в парламентарния дом от партиен тип и защо по вентилационната система?!

Намествам ремъците на раницата и внасям яснота:

– Това обиталище на депутатите е още съвсем ново и неизучено след основния ремонт! Изследователите на света сме длъжници на науката! Огледахме обратната страна на Луната, връх Еверест ни е като заден двор, през ден се потапяме до дъното на Марианската падина, а все още не познаваме добре живота в новата парламентарна сграда!

– Как да го опознаете, като достъпът в бившия партиен дом е ограничен?! – чува се разумен глас – Журналистите едва влизат вътре, та какво остава за пътешествениците-изследователи!

Кимам:

– Точно затова избрах маршрутът ми да минава по вентилационната система на сградата! Ще пълзя вътре по всички етажи и никой няма да може да ме спре!

– Какво очаквате да откриете в новия ни парламент, Панталей? – глези се дамата.

– Като всеки неизучен континент и всяка неизследвана планета и бившият партиен дом крие безброй загадки! Къде гнездят депутатите от различните парламентарни групи? Къде обменят идеи, къде вървят пазарлъците, къде, с извинение, се коалират!…

– Панталей! – прекъсва ме суха леля и върти очи към две хлапета, коите ме слушат с блеснали очи.

– Това са естествени неща! Депутатите да не се пръкват в зелето!  Да не ги носят щъркелите! По-добре дечурлигата да научат всичко това от мен, отколкото на улицата!

– Прав е Панталей! – дочува се от всички страни.

– А не ви ли е страх, Панталей? – поема пак инициативата дамата – Чувала съм, че в бившия партиен дом се наблюдават редица паранормални активности!

– Има такива слухове, които аз ще проуча с риск за живота си и най-вероятно ще развенчая!

– Смятате, че това са суеверия и бабини деветини? – намесва се в разговора учител от отсрещното училище.

Категоричен съм:

– Ами да! Казват, че из коридорите на бившия партиен дом вървял призракът на Тодор Живков, протягал ръце към депутатите и мълвял „Дечица сте ми вие, дечица!“ Глупости! Какво общо имат днешните български депутати с бившата БКП или Държавна сигурност! Ами онзи слух, че духът на Георги Кирков нощем заставал на парламентарната трибуна в пленарната зала, бивша зала „Света София“, бивша зала „Георги Кирков“ и държал пламенна реч на тема „Защо ми бутнахте уникалния таван на залата бе, чукундури!“ Пълна нелепица и средновековно суеверие!

– Панталей! – подбелва очи дамата и диша издълбоко – След всичко, което ни разказахте, аз лично вече треперя цялата!

Засуквам мустак:

– Мадам, аз съм изследвал ноктите на африканските лъвове и зъбите на тексаските гърмящи змии, спускал съм се в гърлото на действащ вулкан и съм катерил шията на жираф, та сега ли ще се уплаша! Не! Напротив! Нямам търпение да попадна в леговището на депутатите, за да ги изследвам в естествената им среда на обитание!

Някой изръкоплясква, всички обсъждат помежду си, пожелават ми лек път и щастливо завръщане, а дамата маха след мен с бяла кърпичка. Помахвам им и аз с панамената си шапка, пък тръгвам.

Весел Цанков