РАЗСЛЕДВАТ ШУМНО, ВМЕСТО УМНО

Обществената памет все повече отслабва и поговорката „Всяко чудо за три дни” отдавна не е валидна. Населението не може да помни нещо и три минути, защото институции и медии постоянно задръстват паметта му, като не спират да я затрупват с все нови и нови скандали от всякакво естество.

За забравящите ще припомним огромния гаф на Националната агенция по приходите през 2019-а, който шокира населението. През юли конфузно беше пробит сайтът на агенцията, което позволи да изтекат личните, данъчните, осигурителните и банковите тайни на около 5 милиона българи.

Това разтърси цялата държава, но не и изпълнителната директорка на НАП Галя Димитрова. Тя не благоволи да прекъсне дори за ден четириседмичната си лятна отпуска, която прекарваше в чужбина. А за подаване на оставка дори и не помисли. Да не говорим, че за това толкова очевадно безхаберие към катастрофалната ситуация, в която бе изпаднало ръководеното от нея ведомство тя не получи даже мъмрене от тогавашния министър на финансите Владислав Горанов. И спокойно продължи да слага в джоба си всеки месец заплата от 10 300 лева.

Какво се случи от тогава до днес?

В различие от пасивността на финансовия министър, прокуратурата показа неочаквана активност и веднага започна разследване за компютърен тероризъм. В средата на юли миналата година с това обвинение беше арестуван работещият в айти компанията ТАД Груп Кристиян Бойков, известен като „белия хакер”. Заедно с него в килията влезе и търговският директор на фирмата Георги Янков. В края на същия месец и шефът на компанията Иван Тодоров бе задържан, след като се върна от Канада.

Той беше обвинен като лидер на организирана престъпна група, която е извършила хакерска атака срещу НАП.

Държавното обвинение щедро заливаше населението с информация по случая. Бяха публикувани доказателства, които според прокуратурата „заковават” обвинените от ТАД Груп, че са замесени в пробива на НАП и последвалия теч от данни. Само за три месеца Специализираната прокуратура на три пъти пускаше в общественото пространство различни части от доказателствения материал – записи от камери във фирмата, интернет кореспонденция, аудио файлове и други.

Тази безпрецедентна публичност обвинението обясняваше с множеството въпроси от страна на медиите. При наличието на морето от доказателства, срещу 20 хиляди лева гаранция изненадващо бяха освободени К. Бойков и Г. Янков. После имаше изявление на наблюдаващия прокурор Евгения Станкова, което породи доста усмивки. Тя обвини ТАД Груп, че влезли в сървърите на Народното събрание и смятали „да дестабилизират политическата система”, както пускат пръскачките за поливане на цветята когато на близо минават парламентарни гости или автомобилът на държавния глава.

Тук публичните изяви на прокуратурата секнаха. Обществото зачака внасяне на обвинителен акт в съда, присъда и вкарване на виновните в затвора. Нищо подобно обаче не стана.

Вместо това, през февруари тази година собственикът на ТАД Груп Иван Тодоров тихомълком също беше пуснат на свобода – срещу 100 000 лева гаранция.

А пълното мълчание на държавното обвинение продължава. Вече близо година и половина след пробива в системата на НАП няма никакъв резултат от неговата работа. Адвокатите на тримата обвиняеми не са наясно какво се случва в досъдебното производство; техните клиенти нито са били разпитвани, откакто са пуснати на свобода, нито пък са предприемани някакви други следствени действия срещу тях. От спецпрокуратурата само веднъж отрониха с половин уста, че „предоставянето на информация би могло да попречи за разкриването на обективната истина”. Значи заливането на обществото със следствена информация преди помагаше, а сега би попречило. Това е христоматиен пример за двоен аршин: когато прокуратурата реши да си прави реклама, издава тайни от следствието; когато обаче види, че действията й не говорят добре за нейната работа и престъпниците ще се разминат без присъда, си затваря устата. Дали мълчанието в този случай е плод на калпаво следствие, на корумпирани магистрати или на политическа намеса, е невъзможно да се прецени отстрани.

Ясно е само едно: докато поливат цветята, пръскачките около сградата на Народното събрание няма „да дестабилизират политическата система”. Това обаче не е плод на задълбочената денонощна къртовска работа на прокуратурата, а просто защото Парламентът се премести в друга сграда.

Сергей ТРАЙКОВ