АНТИГЛУПАЛИН РАПИД

Мъжът влетя запъхтян в лекарския кабинет и се подпря на вратата, сякаш досега някой го беше гонил.

– Имам нужда от помощ, докторе! – проплака, докато се опитваше да си поеме дъх той.

– Успокойте се, господине, седнете – посочи стола пред бюрото си лекарят. – Кажете, за какво става въпрос?

– За жена ми – преглътна мъжът, – хванала е онзи новия грип, опасния.

Докторът се поизправи.

– Какви симптоми има? – попита той. – Болки в гърлото, температура, световъртеж?

– Не знам какви симптоми има – поклати глава мъжът, – обаче от два дена се е самоизолирала у

съседа и е много зле.

– У съседа? – повдигна вежди лекарят.

– Да, той също се е самоизолирал и е много зле.

– Тоест, жена ви и съседът заедно са под карантина?

– Да – кимна мъжът, – от два дни са се заключили у тях. Отида да попитам как са и ми казват да се махам, че заразата и под вратата можела да мине.

Докторът прочисти гърло.

– Определено този грип е опасен, господине, но чак през вратата да се заразите, не вярвам.

– Вие хубаво не вярвате, ама те нали за мен мислят, и не отварят. А вътре леглото скърца, скърца, по цял ден скърца, явно сериозно ги тресе.

Внезапно докторът изпита желание да се плесне по челото, но професионализмът надделя.

– Леглото в апартамента на съседа ви постоянно скърца – спокойно попита той, – докато жена ви е заключена с него, така ли?

– Да, и таблата се удря в стената, прас, прас, прас, по цял ден.

– По цял ден?

– Да, прас, прас, скръц, скръц, прас, прас, скръц, скръц, ужас!

Последва кратка пауза, в която докторът побарабани с пръсти по бюрото си, докато се чудеше дали за всеки случай да не прати мъжа при психиатъра в кабинета на горния етаж. Вместо това обаче, и от лекарски, но и от чисто мъжки интерес, реши да попита:

– Вие в крайна сметка какво направихте по въпроса?

– Ами, постъпих човешки – вдигна рамене мъжът, – отидох с масльонката да капна малко на пружините, за да спре това скърцане, представяте ли си какво им е на жена ми и на съседа – хем болни, хем с тоя шум по цял ден.

– И нека позная – присви очи лекарят, – не ви отвориха?

– Не ми отвориха – потвърди мъжът. – Много ме пазят, милите. И едно запъхтяно ми креснаха да изчезвам, едно пресипнало, едва-едва, явно е много сериозно положението. Та, затова съм дошъл, докторе, ако може да ми кажете като професионалист, колко време продължава тая карантина, кога ще се оправи жена ми?

Лекарят въздъхна.

– Вижте, честно казано, аз за жена ви не се притеснявам, тя ще се оправи. Но така като ви слушам, вие малко ме съмнявате.

– Аз ли? – учуди се мъжът, даже се и огледа. – Аз съм си добре.

– Да – съгласи се лекарят, – но въпреки това бих ви предписал едни хапчета, така профилактично да си ги пиете… – след което написа рецептата, скъса листчето и го подаде на пациента. – Заповядайте, това е едно ново лекарство.

Мъжът си сложи очилата и прочете на глас:

– „Антиглупалин Рапид“, по три хапчета. Дневно ли, докторе?

Лекарят се изправи, отиде до мъжа, потупа го свойски по рамото, след което каза:

– Във вашия случай, господине, по-добре по три на час.

Деян КОПЧЕВ