ГРАБВАЙТЕ АНТИТЕЛАТА! – някой се изкряска

Известно е, че героизмът в повечето случаи е резултат на лоша организация. И когато говорим с благодарност за лекарите ни, които са в предните редици на борбата с Ковида, трябва да се коментира и нашата организация – хубава, ама българска, каквато всички си я знаем.

Тя е същата, която всяка година бива изненадана от зимата през декември или януари. Щом сняг затрупа пътищата, изведнъж се оказва, че няма техника, няма пясък и луга, а шофьорите са с летни гуми.

Сега, шест месеца след първата вълна на Ковида, ние пак сме изненадани – болниците нямат специални отделения и нужните легла, няма сестри и доктори, линейките не стигат, лекарствата изчезват.

А защо цяло лято, когато дневното число на заразените бе само двуцифрено, ние мислехме, че ще ни се размине? Че „Господ е българин” и, когато дойде есента, вирусът ще заобиколи България?

Ама Корона-вирусът не знае, че България е „страната на Господ”, а си заразява – при това масово. И изведнъж пак се оказахме изненадани и неподготвени.

Не можехме ли през летните месеци да предвидим втората вълна? И спокойно да  се оборудват болници и Ковид-отделения, а не сега панически да се местят легла, болни и персонал – в Александровската болница на пожар закриха отделението, което единствено у нас наблюдава и лекува трансплантирани и пациентите с присадени органи останаха без лекарски грижи. Не се ли знаеше, че от години лекарите и сестрите (най-вече) у нас са недостатъчни, та трябваше сега да откриваме, че за пандемията трябват доброволци. Не можеше ли през лятото да се обучат студенти по медицина или парамедици, които да са готови при нужда да влязат в отделенията? Да се определят задълженията на общопрактикуващите лекари – как да преглеждат и лекуват болните, как да издават направления за тестове…

Можеше… Можеше да се предвидят и нужните линейки, и нужните лекарства, и нужните апарати за кръвна плазма – един от начините за лекуване на Ковид-инфекцията е с кръвна плазма от преболедували.

Но апаратите за тази процедура били два в София и единият не работел, защото бил втора употреба… Желаещи да дарят кръв с антитела – много, възможностите да го направят – малко. Даже не било мислено да им платят транспорта, ако идват от провинцията.

В разгара на пандемията ние пак сме като опълченците на Шипка: „Грабвайте антителата! – някой се изкряска”…

И тук вината не е само на правителството – каквото и правителство да беше на власт, все така щеше да я свърши – по нашенски. Да се връщаме ли назад в годините, за да си спомняме как в Живковото време криеха за опасността от Чернобил и ни успокояваха, че няма нищо. Да си припомняме ли как действаха властите при земетресения – колко години пострадалите в Стражица живяха на фургони… Ами при наводнения – всеки път, щом дойде потопът, се оказва, че никой не знае колко язовира има у нас и кой отговаря за тях. Ами при взрива на гара Хитрино – толкова години след него къщите на хората не са възстановени…

Ето това сме ние… Иначе гледаме на другите отвисоко. Даже имаме поговорка за другите: хубава работа, ама циганска…

А един симпатичен циганин ми каза неотдавна: „И ние имаме такава поговорка – хубава работа, ама българска!”…

Кой етнос е по-прав? Зависи от гледната точка…

От друга гледна точка, и страните в Европа, в които иначе има желязна организация – Германия, Австрия и Швейцария, не могат да се справят с пандемията – и там положението е като у нас, та даже и по-лошо… Друго тук е дразнещото – не толкова липсата на организация, колкото липсата на достойнство.

Когато нашият премиер, в типичния му Ганьово-Правешки стил, качи в джипката си двама авторитетни български лекари – здравния министър и шефа на най-голямата ни болница, за да им се изфука с мантинелите и асфалта, те не намериха сили да му възразят, че си имат друга, по-важна работа – да лекуват хората. Не намериха сили да слязат от джипа, вместо да участват като статисти в пиар акция.

Неочаквана чупка в кръста направи и доцентът Мангъров, който уж държеше на собственото си мнение – щом почнаха да го викат на заседания при премиера, той (като отплата) заяви, че Борисов е единственият наясно с епидемията у нас.

Как не се намери един медицински авторитет – професор или академик, който да каже, че в тая пандемия премиерът е гол – по-точно гола вода. И е загрижен не за друго, а за рейтинга си.

Липсата на линейки може да се преодолее, липсата на лекарства – също, но липсата на достойнство – не.

Ето затова сега сме в положението на опълченци – чакаме Радецки да пристигне с гръм и да ни донесе ваксина.

М. ВЕШИМ