ПРЕДИ МАЧА

Благодарение на телевизиите вече имаме представа какво е боксов мач между професионалисти, при тежките. Противниците са двама, а идеята е единият да разпердушини другия така, че занапред той да не става за нищо повече от билетокъсач в спортната палата.
Колкото до самите боеве, наричани днес „срещи“, особено вълнуващ е краткият ритуал преди спречкването, когато двамата бойци стоят застинали един срещу друг с людоедско изражение на лицето.
В старата Елада ритуалът бил същият, само че по-откровен. Любопитните мисли в главите на двамата съперници тогава са не спотаени, а изказвани гръмогласно. В песен ХХII от „Илиада“ героят Ахил услужливо осведомява Хектор за близката му участ съвсем безцеремонно, но затова пък перфектно издържано в дактил:
„месата сурови бих ти накълцал и гълтал“ /стих 346/.
Уви, мислите на днешните бойци ние трябва да гадаем сами. При това – пак в дактил…

ДЖОШУА.
Музо, запей ми за този субект от Балкана,
дето с юмруци отправя ми люти закани,
дето трикратно ме „задник“ нарече!
Доста търпях, ала писна ми вече –
стигна дотам, че към мене на „ти“ се обръща,
сякаш съм вкъщи и слушам кошмарната тъща…

КУБРАТ.
Музо! Наместо да пееш, добре ще уйдиса
тоз веселяк да възрадваш с албум от Азиса –
с мощен културен обхват е, Джош знае дори
Шекспир кога е написал „Мадам Бовари“;
нищо, че иде на ринга с три чифта гащета
(връхните с надпис щампосан: „За теб, лельо Грета“)

ДЖОШУА.
Тенкю, навреме ме сети: тя, леля ми Грети
чака от мене ушенцата твои /и двете/;
много обича панирани, „а ла Суарес“ –
знаеш го този транжор талантлив. Уругваец.
Двете ти топки пък мисля във фризер да турна –
те пък за песа блюдо, „Карантия на фурна“.

КУБРАТ.
Чуй ме какво ще ти кажа, британче нахално,
дето се перчиш, че Шекспир изчел си тотално:
Шекспир написал е хубаво ваши сонети,
аз пък зачитам се в наши модерни поети;
има книжа, от които дъхът ми се спира.
Пример ли? „Батман и ватман“ от Васко Сотиров.

Здравко ПОПОВ