ОНЕЗИ ОТТАТЪК И НИЕ ТУК

Простата подредба на избрания в случая сюжет, надяваме се, отменя всякаква потребност от скучни въведения. Кои са ОНЕЗИ и кои сме НИЕ, става ясно от пръв поглед…

ОНЕЗИ. Някога човешки същества измислили пирамидите и ги построили. Там, заедно с покойния фараон, били съхранени приказни съкровища. Тяхната стойност била надмината едва след пет хилядолетия, когато станало ясно, че тълпите от чуждестранни зяпачи донасят по-големи приходи за държавата, отколкото всеки друг отрасъл.

НИЕ. През годината 1991 наши експерти въведоха иновацията „финансова пирамида“, при което банката не разполага с никакви съкровища, но остроумно гарантира на всеки клиент, че ще стане богат колкото Али Баба, стига да продаде къщата, колата и де що има из къщата. Заслужава внимание обстоятелството, че нашите фараони не са покойници, поне в началото на бизнеса си.

ОНЕЗИ. Да, види се, че алчността няма установен адрес. Намериха се и сред италианците хора, дето се не спряха да показват срещу пари изваянията на библейския цар Давид (та от Донатело, та от Микеланджело…) Самият Давид пък – хем цар, хем изтипосан гол-голеничък. Търговия, то така всеки знае.

НИЕ какво? Ако покажеш някому статуята на Самуила, натъкмен с царските му одежди и с огнените му очи, тоя тутакси те пита дали това е Дракула. Добре, че другата ни светиня, образец на съвременно мислене, охраняват сигурни хора в Правец.

ОНЕЗИ откриха Америка.

НИЕ открихме Анталия, като по-евтино място от нашите.

ОНЕЗИ, като използваха, че тук сме заети с едно априлско въстание, бърже-бърже изобретиха телефона (да, тъкмо през 1876-а, когато лаврите обра Алекзандър Бел, частно лице).

НИЕ. В една по-нататъшна обстановка у нас (1989) също тъй бърже-бърже изобретихме тъй наречените „телефонни измамници“ и се прочухме по земята кажи-речи колкото Бел.

ОНЕЗИ, на всичкото отгоре, откриха и някакъв „трети закон на Нютон“. (Охо, значи имало и първи, и втори?!)

НИЕ винаги сме уважавали гравитацията като наука, но ще помолим господата сами да гласуваме законите си. Между впрочем у нас е достатъчно популярен неписаният „Закон за партийното гравитиране“, досягащ естественото увлечение към една, после към друга от следващите политически партии.

ОНЕЗИ маниакално държат кандидатът за висок държавен пост да изучи доста главоболни науки и ако някой от випуска се покаже по-окумуш от мнозинството, може и премиер да го турят. Точно такъв един през 1953 година се изхитри дотам, че освен премиерски пост взе и Нобелова награда. (За литература!) Казваше се Чърчил, Уинстън Чърчил, а книгите му се преценяват по света като екстремно остроумни.

НИЕ на премиерско ниво изпипахме хита „Мангъров, ако бях мацка, щях да те побъркам от щастие“. (Последното – с незначителни изменения.)

ОНЕЗИ, за да станат народни представители в парламента, трябва задължително да се харесат на народа си.

У НАС е достатъчно да те хареса един единствен човек, за когото най-ценното качество на депутата е безпрекословното послушание.

ОНЕЗИ разбират понятието „лустрация“ като „отнемане на властта от личности, обслужвали диктаторски авторитарен режим“.

НИЕ нямаме представа за какво намекват почитаемите. Думата „лустрация“ е чуждица в езика ни и вероятно е вмъкната в нашия „Речник на чуждите думи в българския език“ от самозабравил се член на колегията, съставила лексикона. Виновникът ще бъде издирен и наказан.

Здравко ПОПОВ